Империя на бури

– Ако ги поканим на едно представление, може да ни вземат само половината такса – рече русият брадат мъж.

– Едва ли – усъмни се водачката. – Копелетата ще ни искат пари, за да им играем. Или още по-лошо: ще им хареса представлението ни и ще ни накарат да поостанем. А ние не можем да си го позволим. Не и когато толкова трупи се плъзнали наоколо. Не бива да пристигаме в градовете от равнината след всички останали.

Елида почти се задави с яхнията си. Анийт безспорно беше освободила точно тази маса за тях. Още от самото начало планът й беше да намерят трупа актьори или карнавални изпълнители, с които да се слеят, а това...

– Ако платим цялата такса – обади се красивата жена, – сигурно ще стигнем до първия град измършавели от глад и без всякакви сили за сцената.

Елида вдигна очи към Лоркан – и той й кимна.

Тя отпи от соса на яхнията, събирайки кураж. В мислите й изскочи Астерин Черноклюна. Очарователна, самоуверена, неустрашима. Вечно нахакана, с небрежно отпуснати крайници и загадъчна усмивка на уста. Елида си пое дъх и позволи на спомените за вещицата да попият в мускулите, плътта и костите й.

После се завъртя в стола си, преметна ръка през облегалката му и привеждайки се към масата им, заяви с широка усмивка:

– Извинете, че прекъсвам обяда ви, но без да искам, хванах малко от разговора ви. – Всички се обърнаха към нея с вдигнати вежди; очите на водачката моментално се впиха в лицето й. Елида прочете оценката в тях: млада, красива, неутежнена от суров живот. Тя задържа изражението си приветливо и накара погледа си да просветне още повече. – Случайно да сте карнавална трупа? – Тя кимна с глава към Лоркан. – Двамата със съпруга ми от седмици се мъчим да влезем в някоя, но без успех. Всички са пълни.

– Нашата също – обяви водачката им.

– Разбирам – отвърна ведро Елида. – Но таксата на моста е соленичка за всеки от нас. А ако станем сътрудници, макар и временни... – Лоркан докосна коляното й със своето. Тя не отчете предупреждението му. – С радост ще ви помогнем с таксата, ще допълним онова, което не ви достига.

Преценяващият поглед на жената стана предпазлив.

– Наистина сме карнавална трупа. Но не си търсим нови членове.

Брадатият и красавицата й стрелнаха укорителни погледи.

Елида сви рамене.

– Добре тогава. Но ако случайно размислите, преди да си тръгнете, съпругът ми – тя махна с ръка към Лоркан, който ги гледаше с най-доброто си подобие на небрежна усмивка – е майстор в хвърлянето на мечове. В предишната ни трупа изкарваше добри пари в състезания срещу мъже, желаещи да го надвият в силови предизвикателства.

Водачката обърна проницателни очи към Лоркан – претегли височината, мускулатурата и стойката му.

Елида се увери, че е познала от какъв изпълнител имат нужда, когато жената отново се обърна към нея и попита:

– А ти какво си правила?

– Работех като гадателка. Наричаха ме свой оракул. – Тя сви рамене. – Но всичко е просто заблуда и налучкване.

И точно това щеше да е, като се имаше предвид, че не умееше да врачува.