Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Значи картините, които сте отвлекли, са изчезнали – също като парите от откупа? Трябва да отбележа, че явно нямате късмет – изтъкна полицаят. – Знаете ли какво? Ако искате, мога да накарам някой да закара вас и вашите приятели обратно в старческия дом.
– Но ние сме престъпници – каза обидено Марта.
– Да, разбирам това, но и престъпниците невинаги отиват в затвора. Ще се обадя да повикам кола.
Марта разбра, че той не й вярваше. Не беше повярвал на нито една нейна дума. А единственото доказателство, което имаха за своето участие в обира, бяха парите във водосточната тръба – но те искаха да си ги запазят за деня, в който ще излязат от затвора. Тя се поколеба за няколко секунди, но после се ядоса и отвори дамската си чанта, за да извади една банкнота.
– Разгледайте тази банкнота от петстотин крони. Със сигурност имате списък със серийните номера на всички банкноти от парите от откупа. Проверете ги. Тогава ще се убедите, че ние сме виновни за всичко.
Тя хвърли банкнотата на масата.
– Какво сме виновни, че парите са се разпилели по палубата за автомобили? Виновна е морската буря. Парите бяха в тази пазарска количка и успяхме да спасим само няколко банкноти. А сега е празна. Погледнете сам.
Тя се изправи, дръпна пазарската количка към себе си и отвори капака, така че полицаят да погледне вътре. Негодуванието й се надигаше като морски прилив. Вече се смяташе за опитен крадец, който беше извършил почти идеалното престъпление, а дори не й вярваха!
– Ако не приемете самопризнанието ми на сериозно, ще ви докладвам за пренебрегване на служебните задължения – продължи остро тя. – Даже смятам да не мърдам оттук, докато не проверите серийния номер. Преди да го направите, нито аз, нито някой от моите приятели ще си тръгне от тази сграда.
Марта толкова се беше разпалила, че започна да размахва юмрук. Тогава полицаят най-сетне вдигна телефона и проведе няколко разговора. След като се беше свързал с различни отдели в полицейското управление и беше направил двойна проверка на серийния номер на банкнотата, той затвори телефона и я погледна с изумление.
– Права сте. Но откъде взехте тази банкнота от петстотин крони? Вече си мислехме, че никога няма да разкрием този обир. Имам предвид, че това беше идеалното престъпление.
– Наистина ли мислите така? – възкликна радостно Марта. – Идеалното престъпление?
Изведнъж я изпълни небивало щастие.
36.
– Майка ви е задържана с мярка за неотклонение в полицейското управление „Кроноберг“. Това е положението. Аз лично говорих с полицията.
Сестра Барбара беше приела двете деца на Кристина – самите те възрастни хора – в старческия дом, и ако можеше да се съди по израженията им, и двамата бяха дълбоко шокирани.
– Майка сигурно е изкуфяла – въздъхна Ема, която беше на четиресет и две.
Беше руса и фина като Кристина, но вместо кръгли ясносини очи, нейните бяха светлозелени, овални като мидени черупки.
– Ами, глупости. Явно просто е последвала останалите, както обикновено – възрази Андерс, който беше със седем години по-възрастен.
Той имаше къдрава коса, която беше прекалено дълга. Докато говореше, сви рамене, все едно старата му майка беше свободна да прави каквото си поиска.
– А може би изобщо не осъзнава какво прави – каза Ема.
– Последния път, когато я видях, майка ви беше в отлична форма. С изключение на това, не знам нищо повече от информацията във вестниците.
Сестра Барбара побутна двата вечерни вестника към тях. Обирът на Националния музей беше на първа страница на „Афтонбладет“.
– „Голям обир в музея – изчезнаха картини“ – прочете Андерс и поклати глава. – Не мога да повярвам, че мама е замесена в това.
– Напротив, виж, има и техни снимки – каза Ема и вдигна вестник „Експресен“.
Сестра Барбара разгледа старите черно-бели паспортни снимки, от които се усмихваха Марта, Кристина, Ана-Грета, Греблото и Умника. Необяснимо защо й се струваше, че се присмиват на нея. Барбара не спираше да чете заглавието на статията отново и отново.
„ОБВИНЕНИ ЗА ГОЛЕМИЯ ОБИР В МУЗЕЯ“, крещеше вестникът. Но най-лошото беше, че под снимките бяха публикувани и истинските им имена, както и фактът, че живеят в старчески дом. Слава богу, не бяха споменали „Диамант“ по име, но сестра Барбара знаеше какви ще бъдат последствията, ако това се разчуе. Ингмар щеше да реши, че тя е некомпетентна и никога нямаше дори да се ожени за нея, а какво остава да прехвърли част от бизнеса на нейно име. Даже сигурно щеше да я уволни. Барбара отиде до кабинета, за да си донесе нов пакет цигари.