Дребната старица, която наруши всички правила

– А, ясно, значи и това също. Доста сте поработили в последно време, а? И как се справихте с това?

– Дадохме на късо кабелите, които захранват с електричество ключалките на сейфовете, а след това упоихме всички с буника и канабис.

– Всичко е ясно – каза полицаят, който все още не беше записал нищо в компютъра си. – И какво направихте после?

– Разделихме си плячката.

– Да, разбира се. И предполагам, че сте го направили у дома си?

– Не, всъщност ние живеем в старческия дом „Диамант“, но избягахме оттам. Преместихме се в хотел „Гранд“.

– Много интересно! Значи сте избягали, така ли?

– Да, в старческия дом ни даваха ужасна храна и ни заключваха. Затова се качихме в две таксита и си тръгнахме оттам.

– Таксита, да, разбирам – каза полицаят и избърса потта от челото си. – След като са ви заключили, вие сте се качили в две таксита...

– Да, до хотел „Гранд“. Точно там планирахме кражбата на картините. За съжаление, планът не проработи точно както трябва.

Марта се притесни колко смехотворно звучеше всичко това, но не се отказа и продължи:

– Когато отидохме да приберем откупа за картините, имаше морска буря и всички пари изчезнаха. На палубата за автомобили.

– Наистина ли? Боже мой! – възкликна полицаят, като се опитваше да не се разсмее. – Значи парите са изчезнали на палубата за автомобили. Къде беше това, на рецепцията?

Марта не го слушаше – беше съвсем потънала в собствените си мисли.

– Но всъщност може би всичко е съдба, нали разбирате. Човек не може да контролира всичко. И все пак не е толкова страшно, че изгубихме парите от откупа – повече се тревожа какво стана с картините. Защото те също изчезнаха.

– Кои картини?

– Картините, които откраднахме. Ние ги окачихме на стената, когато заминахме да приберем парите от откупа, и когато се върнахме, те бяха изчезнали.

Марта изглеждаше наистина нещастна. Полицаят въздъхна.

– И какви бяха тези картини? – попита той.

– Една на Моне и една на Реноар. Не четете ли вестници?

– Напротив, просто исках да се уверя, че говорим за едни и същи картини – обясни полицаят.

– А има и едно нещо, което ме притеснява повече от всичко останало – продължи Марта. – Може би никой не си дава сметка колко са ценни тези картини!

– Едва ли има някой, който да не знае колко ценни са картините на Реноар и Моне – каза полицаят.

– Проблемът е в това, че ние нарисувахме платноходки върху картината на Моне.

– Наистина ли? Нарисували сте платноходки?

– Да, наистина. Освен това добавихме една шапка и по-големи мустаци в картината на Реноар.

– А, да, много смешно. Заклевам се, това просто няма край! – каза полицаят и изключи компютъра си.

– Но аз не съм свършила – възрази Марта. – Кой ще разбере сега, че картините са ценни? Ние смятахме да ги върнем на музея, след като си получим парите от откупа. Трябва да ни помогнете да ги открием. Те са част от нашето културно наследство.