Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Тя примигна, после се намръщи и наведе поглед.
— Не. С изключение на това, че ме направи своя избраница и трябва да уча много.
Ротан я изчака отново да го погледне. В изражението й се забелязваше нещо познато. Беше минало доста време, но то му напомни за това как...
... как тя сдържа усмивката си, когато му казва истината, но знае, че не е цялата истина!
Той бързо обмисли следващия си въпрос.
— А кара ли те да правиш нещо, което аз не бих искал да правиш?
Ъгълчетата на устните й отново потрепнаха.
— Не, Ротан. Не ме кара.
Ротан кимна, макар отговорът й да не прозвуча убедително. „Може би Езрил е права – помисли си той. – Може би се притеснявам твърде много”.
Сония тъжно се усмихна.
— Аз също непрекъснато очаквам да се случи нещо лошо – каза тя, – но всеки ден научавам нови и нови неща. Ако някога се стигне до битка, няма да съм чак толкова беззащитна.
Тя погледна към седалището на Върховния повелител и отстъпи встрани.
— Но нека да не му даваме поводи за подозрение.
— Да – съгласи се той. – Бъди внимателна, Сония.
— Ще бъда. – Тя се обърна към Банята, но се поколеба и погледна през рамо. – Ти също бъди внимателен. Не се тревожи за мен. Добре де, не се тревожи твърде много.
Той успя да се усмихне. Проследи я с поглед, докато се отдалечаваше, поклати глава и въздъхна. Тя искаше от него невъзможното.
Когато стигна до центъра на Арената, Сония забеляза ниското положение на слънцето. Денят беше дълъг, но скоро часовете щяха да приключат. Оставаше й само това състезание.
Тя изчака докато избраните от Болкан ученици заеха местата си. Около нея се образува кръг от дванайсет души. Сония се завъртя, за да срещне погледа на всеки един от тях. Те я гледаха самоуверено, несъмнено успокоени от числеността си. Искаше й се и тя да е толкова уверена. Противниците й бяха ученици четвърта и пета година, и повечето от тях си бяха избрали дисциплината воински изкуства.
— Начало! – извика Болкан.
Всичките дванайсет ученици я нападнаха едновременно. Сония издигна бързо мощна бариера и ги засипа с дъжд от силови удари. Учениците обединиха щитовете си в един.
Това нямаше да се случи, ако бяха ичани. Тя се намръщи, припомняйки си уроците на Акарин.
„Ичаните не могат да се бият добре заедно. В продължение на много години те са воювали един срещу друг. Малцина знаят как да сливат сила в друг магьосник, как да издигат бариера с участието на няколко магьосници или да се бият заедно".
Дано никога не й се наложеше да се изправи срещу ичани. Щеше да се срещне само с техните шпиони и то само ако Акарин умреше. Освен ако тази, последната жена, не беше ичани. Но Акарин щеше да се справи с нея.
„Тези шпиони се страхуват много от магьосниците в Гилдията, независимо какво им казва Карико. Когато убиват, те го планират внимателно и извършват убийството така, че да не привлича вниманието на Гилдията. Силата им нараства бавно. Ако се изправиш срещу някой от тях и си добре подготвена, би трябвало да го победиш бързо и тихо”.
Учениците засилиха атаката си, принуждавайки Сония отново да се концентрира върху сражението. Тя отвърна на удара.
Поотделно те не представляваха заплаха. Заедно биха могли да я победят. Но за нея бе достатъчно да удари вътрешния щит на един от учениците, за да спечели сражението.
Тук бе заложено много повече от гордостта й. Тя трябваше да спечели, и то бързо, за да запази силата си.
Всяка нощ през последната седмица тя бе отдавала по-голямата част от силата си на Акарин. Всеки ден се появяваха нови жертви и вече целият град говореше за убийците.
Трудно бе да се определи каква част от силата си е успяла да възстанови сачаканката. Акарин обаче можеше да черпи сила единствено от Сония и Такан.
Тя не трябваше да позволи на учениците да я изтощят, но нямаше да й е леко. Противниците й очевидно бяха добре обучени в изграждането на обединени щитове. Тя си спомняше първия опит на класа й в този вид борба. Докато не научиха правилните реакции на различните видове атаки и не свикнаха да действат като един, те лесно се объркваха.
„Значи трябва да направя нещо неочаквано, за да ги объркам. Нещо, с което не са се сблъсквали досега”.
Като онова, което бе направила в нощта, когато Регин и приятелите му я бяха нападнали в гората. Обаче едва ли щеше да успее да заслепи противниците си посред бял ден. Но ако направеше нещо подобно, за да ги обърка за местоположението си, а после се промъкнеше зад тях...