Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Онзи мръсник Савил* - каза той, поклащайки шава. - Всички го знаеха що за стока е, гадното му копеле. Момичета, момчета, не правеше разлика. За него те бяха просто топли тела, които се скъсваше да чука. А сега всички плащаме за неговите грехове - той отпи по-дълбока глътка и се потупа по корема, оригвайки се леко. - Сега всички ни гледат накриво. Всеки път, когато имам ангажимент извън радиото - на официална вечеря, на сватба - виждам как хората ме гледат с лошо око и се питат дали и аз не съм правил такива работи. Внимават хлапетата да не се въртят около мен, за всеки случай, нали разбирате?
* Сър Джеймс Савил, носител на Ордена на Британската империя - английски диджей, телевизионна и радиозвезда, изключително популярен и обичан и заради широкомащабната си благотворителност. След смъртта му към него са били отправени стотици обвинения в сексуално насилие, които карат полиция-та да приеме, че той е извършител на многобройни сексуални посегателства, включително и над малолетни. — Б. пр.
Устата му застина в горчива гримаса.
Съчувствието на Карен беше охладено донякъде от факта, че двамата седяха в мраморното фоайе на петзвезден хотел, а угодничещият келнер определено третираше Джак Аш като постоянен клиент. Каза си, че някой и друг неприязнен поглед не е висока цена за начин на живот, при който една напитка струва колкото вечеря за двама в „Пица Експрес“.
Сега, след като гневът му се беше уталожил, приликата с официалните фотографии, които тя бе виждала, стана по-видима. Несъмнено линията на челюстта му вече не беше стегната и строго очертана като през осемдесетте години, а торбичките под очите се отразяваха зле на някогашното съвършенство на скулестото му лице, но все пак според Карен той старееше доста добре. Все още имаше доста гъста коса, а този, който я боядисваше, се справяше добре със задачата да й придаде естествен тон. Издайнически беше единствено по-яркият цвят на бакенбардите, който Джак вероятно подсилваше сам всяка сутрин. Беше съхранил прическата, превърнала се в негова запазена марка , - с онзи небрежен, неравен бретон, сякаш оформен от зъбите на дребен гризач. Когато се усмихнеше, в сините му очи все още проблясваше едновремешната искрица, макар че сега вече бръчиците не изчезваха заедно с усмивката. Беше понатежал в талията, коремът му опъваше копчетата на ризата. Карен си каза, че му е време да се откаже от вталените кройки в полза на по-свободни модели. А после си напомни, че тя най-малко има право да критикува.
- Да - каза тя, - добре е, че най-сетне гласът на жертвите беше чут, но поради широката обществена реакция сигурно са пострадали и невинни хора.
Не беше много сигурна доколко вярва на думите си, но сега важното беше да го привлече на своя страна.
Сервитьорът се върна с поднос, отрупан с различни сладкиши, и го постави внимателно на масата между тях. Аш ги нападна моментално, тъпчейки ги лакомо един след друг в устата си.
- Толкова огладнявам след предаване. Заради адреналина е - каза той между хапките.
- Сигурно хабите много енергия. Не мога да разбера как успявате да говорите, без да спирате, докато сте в ефир. На ваше място нямаше да знам какво да кажа.
Той сбръчка нос в усмивка, която според Карен някога сигурно е била забавна.
- Човек започва с малко необработен талант и го усъвършенства през годините - той допи чашата си и се озърна за сервитьора. - Не искам да се хваля, но аз съм един от най-добрите. Имам зад себе си дълга, успешна кариера и все още съм на върха. Е, значи искате да говорим за Каролайн и Ели? - и без да изчака отговора й, той продължи: - Мислех, че всичко това е минало и погребано. Причината изобщо не беше в тях. ИРА или някакви други ирландски копелета са искали да пречукат онази пародия на социалист, Ричард Спенсър, така казваха всички навремето - той успя да привлече погледа на сервитьора и му направи знак да донесе още шампанско.
- Научихте ли за станалото с Гейбриъл Абът? - време беше да престане да увърта.
Аш се намръщи.
- Гейбриъл ли? Не съм чувал за него от години. Поддържам контакт с Уил, брат му, нали знаете? - Карен кимна, за да потвърди, че знае за кого става дума. - Не постоянно, нали разбирате. Разменяме си коледни картички. А понякога се засичаме из града. Приеми, участия, частни партита, такива глупости. Трябва хората да ме виждат, да се постарая всички да са наясно, че Джъмпин’ Джак Флаш е още на линия, вилнее и подскача.