Вестителят на бурята

— Жалко ли? Той ни изостави. Остави ни без нищо. Изчезна, без да каже и една проклета дума, и не го видяхме повече — Мерик знаеше, че не е дошъл да обсъжда личните си проблеми, но дори най-беглото споменаване на онова копеле, баща му, успяваше да го извади от нерви.

— Това не е честно, момче, и ти го знаеш. Никой не разбра какво стана с него, а и ви остави добро състояние. Аз също се грижех за теб. Жалко, че се стигна дотук.

Жалко ли? Това беше само едната гледна точка. След като майка му умря от чума, Мерик получи цяло състояние. Профука го само за две години.

Изгуби пари, но си спечели приятели от Гилдията, така че се оказа добра сделка накрая. Приятели психопати, които биха ти отрязали топките, докато те гледат в очите, си бяха голяма придобивка.

— Както и да е, стига за миналото — каза Мерик, нетърпелив да пристъпи към деловата част. — Ти как си? Сигурно сега ти е трудно. Не ви завиждам.

Гарет изведнъж стана мрачен.

— Нямаш представа, момче. Новините от север не са добри. Скоро ще има битка, клане, каквото не сме виждали от Портата на Бакхаус насам — Мерик знаеше легендите за нея още от дете. Гарет не би направил подобно сравнение с лека ръка. — Бъдещето на целите Свободни държави е на косъм и се случват ужасни неща. Сред Зелените куртки се говори, че някакъв магьосник се е развилнял. Магистрите казват, че няма защо да се тревожим, но тези долни копелета лъжат без никакъв свян. Инквизицията изгуби лейтенант миналата седмица — младия Петреус, и двама Рицари на кръвта. Намерили ги насечени в една задна уличка. Тръгнали да арестуват някакъв шпионин, но така и не се върнали. Петреус беше майстор на меча, а рицарите са воини ветерани. Едва ли са се дали лесно, но не е останала и следа от убиеца. Петреус дори не е имал шанс да извади меча си. Ясно е, че тук вилнее някакъв чужденец, както и магьосник убиец.

— Може да е един и същи човек — каза Мерик, макар да не се интересуваше особено от грижите на Гарет.

— Да, но не можем да му хванем дирите. Не ми достигат хора. Всички добри са на север и не се знае дали ще се върнат. А в града всеки ден прииждат бежанци. Някои са от Дрелдун, защото домовете им са опожарени, други са просто изплашени от нашествието и последствията от него. Ако крал Каел загуби… — Гарет отпи отново от чая. Беше казал достатъчно и не искаше да разсъждава над последствията, ако кралят не успее да спре хуртската орда.

Мерик внезапно се почувства неудобно. Беше дошъл да разбере дали Гарет ще приеме подкуп, дали този горд мъж, когото познаваше от дете, ще вземе пари, за да му позволи да продава роби.

Беше повече от ясно, че капитанът не е способен на подобно нещо.

— Явно имаш доста работа, стари приятелю, затова ще тръгвам. Благодаря за чая.

Трябваше да се махне от това място. Изобщо не биваше да идва — глупава грешка. Гарет му напомняше твърде много за миналото му, минало, което беше проиграл и никога нямаше да си върне.

Преди да си тръгне обаче, капитанът сложи ръка на неговата и се усмихна.

— Какво има, момче? Не би се появил така за нищо. Ако имаш проблем, кажи ми. Обещах на родителите ти…