Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Къде беше цели три дни, по дяволите? — попита Палиен.
— Правих каквото ми поръчаха. Организирах прехвърлянето на стоката — не вървеше да обяснява как е профукал всички пари на Гилдията за евтино вино и курви.
— Значи не си мърсувал на улица „Вердант“? — веждите на Палиен отскочиха с цял инч нагоре.
— Ами…
— Не ми пука какво правиш, Райдър. Пука ми дали си се срещнал с Боло и дали си сключил сделката. А чакам цели три дни, за да разбера.
— Устроиха ми нещо като засада.
— Не ми пука! — гласът на Палиен стигна почти до тавана.
При вика му биячът до Мерик отстъпи цяла крачка назад, сякаш той бе провинилият се.
Сърцето на Мерик учести ритъма си. Май беше време да успокои Палиен.
— Всичко с Боло е наред. Сключих сделката. Дори пихме за това. — И после повърнах. — Опита се да предоговори цената, но му дадох да разбере, че не може да се будалка с мен… с теб. Вече е набавил някаква стока. — И тя е в доста окаяно състояние. — Казах му, че не е проблем да получи още.
Веждите на Палиен започнаха да се спускат надолу.
— Няма да е проблем да получи още — потвърди той. — Какво направи за подсигуряване на пристанището? Плати ли подкупите, или профука всичко?
— Всичко се нарежда отлично. — Донякъде. — Но парите, които ми даде за странични разходи, не могат да ги покрият. — Защото наистина ги профуках.
Палиен само го гледаше, сякаш не го беше чул.
Мерик имаше опит в това — да се взира в лицата на гадни копелета. Обикновено успяваше да избяга или да ги забаламоса някак, но сега нямаше къде да бяга и не успя да измисли никакво извинение, затова само се взираше в Палиен. Той го чакаше да се пречупи, да си признае, че парите още са в него или че ги е похарчил. Всъщност Мерик пари нямаше, а ако му кажеше, че ги е похарчил, щеше да си има неприятности.
А той много искаше да избегне неприятностите.
Въпреки студа в стаята по врата му плъзна струйка пот, която се стече под ризата. Нещо изтрещя зад него и той подскочи, но после с облекчение чу приглушени гласове, които отвлякоха вниманието на Палиен към вратата.
Влезе мъж с така плахо изражение, сякаш се страхуваше до смърт, че ги прекъсва. До него стоеше друг, не така висок, но много по-достолепен.
Беше чужденец от Изтока, най-вероятно дравистанец. Носеше копринени дрехи, а на главата си имаше кърпа, по обичая на източните кралства. На широчкия му кръст висеше къс меч, а на рамото — везана торба, която притискаше към себе си.
— Ами… той е тук — рече другият.
Веждите на Палиен отново поеха нагоре.
— Да, благодаря. И сам виждам, мамка му.
Отново се обърна към Мерик и посегна назад. Мерик се скова паникьосан. Реши, че Палиен посяга към меч, но това щеше да е доста глупаво от негова страна. Едва ли би било от полза.
За щастие Палиен грабна една кесия и му я хвърли.
— Най-добре да уредиш нещата. Ако ти трябват още, продай нещо, ама като те гледам, няма да вземеш много за задника си.
— Разбира се, тези съвсем ще ми стигнат.
— Разкарай се тогава. Както виждаш, имам важен гост.
Мерик не чака повече. Кимна на тримата мъже — само чужденецът отвърна — и си тръгна възможно най-бързо.
Щом се озова на улицата, се почувства по-добре. Махмурлукът му отминаваше. Чаша бира и малко месо с неясен произход от уличен продавач запълниха празнотата в стомаха му и утолиха жаждата. Мерик знаеше, че трябва да свърши работата, и от тази мисъл коремът така го присви, че никаква мръвка нямаше да помогне.
Парите бяха в кесията и подкупите трябваше да се платят. Най-здравословно беше да приключи с това, преди да се е изкушил да профука всичко отново. Започна от най-трудното.
Казармите на Стражата бяха в източната част на Скайхелм. В Квартала на короната Мерик бе добре известно лице — нали затова Гилдията го избра за тази задача.
Въведоха го в казармите. По това време на сутринта бяха приключили с тренировките и човекът, когото търсеше, беше насред плаца.
Капитан Гарет седеше до малка маса на също толкова малък стол. Беше почти смешно да видиш дългите му крака и огромния торс над тази крехка мебел. Или щеше да е смешно, ако Мерик не беше дошъл по толкова безчестна работа. Трябваше да прецени Гарет, да разбере дали неподкупният капитан е така почтен, колкото изглежда. Възрастният мъж не биваше да знае с какво точно се е захванал, но щеше да е добре, ако успее да го убеди да затваря от време на време очи.