Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Някога равнината била част от самото езеро, преди Западните водопади, скътани в склоновете на Белия зъб, да бъдат заприщени и буйните им води да стихнат до кротките вадички, захранващи и днес езерото. Векове наред предците на Каол обмисляли да бутнат стената, освобождавайки пълноводната река, тъй като древните им ковачници постепенно отстъпвали място на воденици, които лесно можели да преместят другаде.
Ала унищожителната сила зад язовирната стена щяла да причини катастрофални щети, дори всички водни повелители в кралството да опитали заедно да овладеят потопа. Цялата равнина щяла да се наводни за броени минути и стихията щяла да отнесе дори част от града. Водите щели да се спуснат по планинските склонове, помитайки всичко по пътя си с гигантска вълна, която щяла да се разлее чак при Оуквалд. Най-ниските етажи на крепостта, заедно с портата, водеща към равнината, щели да бъдат изцяло потопени.
Затова стената останала и тревистата шир под нея оцеляла.
Руките се подредиха в спретнати редици. Каол, Ирен и неколцина стражи, зарязали постовете си, излязоха да гледат от парапета на крепостната стена как ездачите се заемат да градят лагера си с багажа от дисагите на руките. По-късно щяха да заведат лечителките в крепостта, оставяйки няколко в лагера до пристигането на моратския легион.
Две тъмни фигури се издигнаха в небето и стражите се върнаха по постовете си. Несрин и Сартак кацнаха на стената, а до рука на Несрин - малък сокол. Фалкан Енар.
Несрин скочи ловко от птицата си с лице, мрачно като най-бездънната яма в кралството на Хелас.
- Морат е на три дни оттук, най-много четири - обяви задъхано тя.
Сартак дойде до нея. Руките им очевидно нямаха нужда от връзване.
- Летяхме високо, за да не ни забележат, но Фалкан успя да се доближи.
Хамелеонът стоеше в облика си на сокол до Салки.
Ирен пристъпи напред.
- Какво видяхте?
Несрин поклати глава. Златистобронзовата ѝ кожа беше пребледняла.
- Главно Валги и човеци. Но всички са бързи, настървени.
Каол смогна да потисне гримасата, която понечи да превземе лицето му.
- И няма вещици?
- Не - отвърна Сартак, прокарвайки ръка през сплетената си коса. - Но нищо чудно да изчакват, за да се спуснат от Ферианската падина, когато армията пристигне.
- Дано грешиш - каза Ирен, отправила поглед към руките в долината.
Хиляда. Преди месеци ѝ се струваха дар от боговете, непобедим легион. Но като ги гледаше подредени на полето...
Дори величествените птици можеше да бъдат пометени от стихията на битката.
20
- Знаеш ли историята за кралицата, скитала в различни светове?
Елин поклати глава. Седеше върху килима от мъх на една древна долчинка, заровила ръка в дребните бели цветчета, разпръснати наоколо.
Между короните на великанските дъбове, преплели клони над полянката, проблясваха звезди, сякаш уловени в мрежата им. Пълната луна къпеше гората в толкова ярка светлина, че се виждаше като посред бял ден. Топлият летен въздух носеше тиха, мелодична песен.
- Тъжна история е - продължи леля ѝ и вирна едното ъгълче на червените си устни, щом се облегна назад в трона си, изсечен в огромен гранитен камък. Обичайното ѝ място по време на уроците им заедно, на тези безкрайни, приятни разговори през топлите летни нощи. - И древна.
Елин повдигна вежда.
- Не съм ли голяма за вълшебни приказки?
Преди три дни бе отпразнувала двайсетия си рожден ден на друга полянка, недалеч оттук. Половин Доранел се беше стекъл на тържеството, но вреченият ѝ някак намери начин да я измъкне. Чак до едно самотно езерце в сърцето на гората. Лицето ѝ до ден днешен пламваше, като си спомнеше за онова среднощно плуване на лунна светлина, как я бе накарал да се чувства Роуан, как я бе боготворил насред стоплената от слънцето вода.
Вречен. Думата още я изненадваше. Както я изненада и онова прозрение, когато го съзря до трона на леля си в края на пролетта. А през месеците след това, докато се ухажваха... Елин се изчервяваше при мисълта. Изживяването им в онова горско езерце беше кулминацията на онези месеци. Истинско освобождаване. Свещените белези по шията ѝ - и по тази на Роуан - го доказваха. Нямаше да се върне сама в Терасен есента.
- Никой не е прекалено голям за вълшебни приказки - отвърна леля ѝ с нарастваща усмивка. - А тъй като и ти самата си отчасти вълшебно същество, би трябвало да са ти интересни.