Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Обаче разбирам логиката на мислите ти: италианец, мафия, насилие… — Говори сериозно, обаче устните му потрепват в усмивка. — Искам да кажа, че няма нищо по-лесно от това да объркаш двамата най-велики режисьори на света!
— Добре де, добре — усмихвам се притеснено. — Знам, че си го заслужавам, задето ти мелих толкова сол на главата заради изобразителното изкуство. Но истината е, че за филмите не знам нищо друго, освен да ги вземам под наем и да ходя от време на време на кино. Дори и там обикновено се задоволявам с каквото дават. Като че ли повече ме интересуват пуканките.
— Може би трябва да направим бартер.
Поглеждам го неразбиращо.
— Ти ще ме учиш на изобразително изкуство, а аз ще те уча на филмово.
— Ами, всъщност не знам…
— Добре, ето как ще започнем! Кажи ми кой е любимият ти филм?
— О, този въпрос е лесен! — ухилвам се самодоволно. — Всеки, в който играе Даниел Крейг!
Той ме поглежда ужасено.
— Сигурно се шегуваш! — възкликва. — Това ли е твоят критерий за един филм? В него да играе Даниел Крейг? Който, между другото, изобщо не е добър актьор! Последният Бонд беше пълен провал!
— Аз не оценявам актьорското му майсторство — усмихвам се аз и Адам върти отчаяно очи.
Сваля бейзболната си шапка и черната му коса се разпилява. Почесва се слисано по главата и промърморва:
— Значи дай да си изясним едно — не си гледала нищо от класиката. Чувала ли си поне за „Ани Хол“, „Тънка червена линия“ или каквото и да е от братята Коен?
Погледът, който му изпращам, е определено празен.
— Боже, с теб ще ми се отели волът!
— С мен ли? — възкликвам възмутено. — Ами аз какво да кажа? Ти какво знаеш за кубизма, за концептуалното изкуство, за импресионизма…
Сега е негов ред да ме погледне с празен поглед.
Настъпва кратко мълчание. Накрая аз се усмихвам бавно и кимвам.
— Окей, договорихме се — казвам.
— Договорихме се! — усмихва се и той, докато си стискаме ръцете.
— И след като аз вече ти дадох първия урок по изобразително изкуство, кога ще започна да уча за филмите? — питам.
— Кога си свободна следващата седмица? — поглежда ме с блеснали очи той. — Ще те заведа на страхотен филм, един от любимите ми! Но при условие, че пуканките са от теб!
И се засмива. Обаче аз все още мълча. Казано така, изглежда все едно си уговаряме среща и за момент се питам дали да не му кажа, че имам сериозен приятел. Но бързо се усещам, че това ще ме направи твърде арогантна в неговите очи. Ще си помисли, че аз си мисля, че той ме харесва. Което аз не си го мисля, разбира се.
Нищо подобно.
— Всъщност не съм съвсем сигурна — започвам.
Брей, какъв искрен отговор от моя страна! Но наистина не съм сигурна. Защото възнамерявах да прекарвам по-голямата част от свободното си време с Натаниел, но това беше преди големия скандал.
Боже, скандалът! И внезапно си давам сметка, че от няколко часа изобщо не съм се сещала за това. Мисъл, последвана от още една — че не съм се сещала и за Натаниел.
— С други думи, имаш сериозен приятел — отсича усмихнато той, а аз се изчервявам.
— Нещо подобно — чувам се да казвам, преди да съм успяла да се спра.
Нещо подобно ли? Хей, я почакай малко, Луси! Та това е Нейт, голямата ти любов, любовта на живота ти, а ти не си сигурна? И откога той стана „нещо подобно“ на приятел?
В гърдите ми избухва странна смесица от изненада и чувство за вина. И побързвам да си взема думите назад.
— Исках да кажа, че…
Обаче гласът ми внезапно е погълнат от мощна сирена и кънтящо из всички зали съобщение, че галерията затваря. Вече? Поглеждам шокирано часовника си. Денят е отлетял!
— Е, аз най-добре да си ходя — изрича Адам, като прекъсва мислите ми.
— Да, аз също — кимвам, но непринудените ни отношения внезапно са заменени от неловкост, която съвсем доскоро не съществуваше.
— Чао!
— Ммм… чао — промърморвам.
И той поема с широки крачки към изхода на галерията. Виждам го как за момент се обръща и ми помахва, а после изчезва зад ъгъла. И внезапно се сещам.
Сещам се за кого ми напомняше, когато започна с обясненията за филмовото изкуство.
Напомняше ми на мен самата.
Петнайсета глава
Когато включвам телефона си, установявам, че имам осем пропуснати обаждания и един, два, три… Започвам да броя малките пощенски пликчета… шест есемеса.