Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Сега, докато отпиваше от своето блъди мери, приготве­но както го предпочита превръщащият се в демон човек, той се загледа към огрения от слънцето изглед от терасата. Тъй като вените в ръцете му бяха започнали да се издуват и пулсират, той носеше риза с дълъг ръкав и тъмни очила, понеже яркото слънце дразнеше очите му.

Ала това беше малка цена.

Довечера Нереза щеше да го посети и отведе с тялото си на нови места – отвъд болката, отвъд удоволствието.

Но сега имаше работа за вършене.

— Сър.

Главата му се извърна няколко градуса повече от възможното за човек, но прислужникът му не трепна. Онзи, когото бе имал в Лондон, повече не бе видян.

— Пристигна командир Трейк.

— Ще го приема в кабинета си. – Малмон остави полупразната чаша и се надигна.

Прислужникът си позволи съвсем леко потръпване, докато вземаше чашата, за да я отнесе в кухнята.

Джон Трейк – мускулест, на четирийсет, убийствено красив, с виещ се по грапавата му дясна буза белег, който само увеличаваше сексапила му – влезе бързо в кабинета на Малмон с лъснати до блясък ботуши.

Той вярваше в реда и дисциплината и не се колебаеше да наказва подчинените си, ако не отговаряха на стандар­тите му.

Убиването беше просто страничен продукт от тактика­та му на командир и макар да вярваше силно, че му се полага възнаграждение за добре свършена работа, би могъл – и го беше правил – да убие безплатно.

Един договор с Малмон несъмнено щеше да му донесе печалба. За тази работа, толкова засукана, толкова непред­сказуема и подлагаща на проверка способностите му, той вече бе получил милион евро в сметката си. Залавянето на всяка от мишените щеше да му донесе още по милион, плюс бонус от десет милиона при успешното завършване на операцията.

Шестимата пленници и трите звезди (той бе решил, че става дума за скъпоценни камъни) Малмон искаше за себе си.

Под свое командване Трейк имаше шейсет души и още двайсет цивилни работници. Когато подписа договора, прие да работи и координира действията си с Ели Ядин и Франц Бергер – и двамата специалисти.

Смяташе Ядин за психопат, а Бергер за недисциплини­ран, но уважаваше работата им и резултатите от нея.

Макар лицето му да не издаде нищо, появата на Малмон го изненада. Блед като пергамент и толкова слаб, че риза­та му висеше на тялото, Малмон седна зад голямо писали­ще, очите му бяха скрити от тъмни очила.

— Командире.

— Господин Малмон.

— Надявам се, че всичко върви по план.

— Да. Центърът за задържане ще бъде довършен утре, по график. Ядин пристигна вчера и вече надзирава своите области. Всеки момент очакваме Бергер.

— Отлично. Надявам се много скоро да използвате цен­търа за задържане.

— Очаквам да докладвам за първия пленник до трийсет и шест часа.

— Жив, командире! Държа на това.

— Разбрано.

— И къде са те сега?

Трейк извади едно устройство от джоба си, погледна го.

— Лодката им е хвърлила котва на югоизточното край­брежие. Искате ли координатите?

Преди Малмон събираше и проучваше всички подроб­ности, сега просто махна с ръка.