Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Сложно е, Нанси.
- Неприятности ли имаш? Ако имаш неприятности, трябва да ми се довериш.
- Влюбена съм в човек, който не ме обича.
- Кой е той?
- Не ми се говори за това.
- Да не е Коуди, онзи от единайсети клас, дето те сваляше? Сигурна бях, че си лапнала по него! Какво е да излизаш с момче от единайсети клас? Обаче той е тъпанар, нали? Супертъпанар! Знаеш ли, това, че е в отбора по баскетбол, не го прави готин. С него ли беше миналата събота?
- Не.
- С кого тогава? О, хайде, кажи ми. Спала ли си с него? Спала ли си вече с момче?
- Не! Да не си се побъркала! Пазя се за мъжа на живота ми.
- А с кого беше в събота?
- С човек по-възрастен от мен. Но това няма значение. Тъй или инак, той никога няма да ме обича. Никой никога няма да ме обича.
Стигнаха до Гранд Бийч. Плажът не беше много хубав, затова винаги бе пуст. Приливи, които всеки път изсипваха три метра океан, оставяха след себе си естествени басейни в обширните, загрени от слънцето кухини в скалите. Двете обичаха да се изтягат вътре, където температурата бе по-висока от тази в океана. Тъй като на плажа нямаше Никой, не бе необходимо да се крият, за да си сложат банските, така че Нанси забеляза синините по гърдите на Нола.
- Нола! Това е ужасно! Кой ти направи това?
Нола прикри гърдите си.
- Не гледай!
- Но вече видях! Имаш следи...
- Това нищо не е.
- Не е нищо! От какво са?
- Мама ме удари в събота.
- Какво? Не говори глупости...
- Това е истината! Тя ми каза, че съм лошо момиче.
- Ама какви ги приказваш?
- Това е истината! Защо никой не иска да ми вярва!
Нанси не се осмели да задава повече въпроси и смени темата. След като се изкъпаха, двете отидоха в дома на Хатауей. Нанси извади балсама от аптечката в банята на майка си и намаза насинената гръд на приятелката си.
- Нола - каза тя, - за майка ти... мисля, че трябва да поговориш с някого. В гимназията, може би с госпожа Сандърс, медицинската сестра.
- Да забравим за това, Нанси. Моля те...
*
Докато разказваше за последното си лято с Нола, Нанси почти се разплака.
- Какво е станало в Алабама? - попитах аз.
- Не знам. Никога не узнах. Нола така и не ми каза.
- Свързано ли е със заминаването им от там?
- Не знам. Бих искала да мога да ви помогна, но не знам.
- А тази любовна мъка, знаете ли за какво е ставало дума?
- Не - отговори Нанси.
Подозирах, че е била свързана с Хари, ала трябваше да разбера дали тя е наясно.
- Но знаехте, че е излизала с някого - казах. - Ако не се лъжа, било е по времето, когато двете взаимно сте си служили за алиби, за да се срещате с момчета.
Усмихна се.
- Виждам, че сте добре осведомен. Първите няколко пъти го правехме, за да отидем да прекараме един ден в Конкорд. За нас Конкорд беше голямото приключение, там винаги имаше какво да се прави. Изпитвахме чувството, че сме истински дами. После прибягвахме до това, та аз да бъда сама на лодката с тогавашния ми приятел, а тя, за да... Знаете ли, по онова време вече подозирах, че Нола се вижда с по-възрастен мъж. Намекваше ми за това.
- Значи, знаехте за нея и Хари Куебърт...
Тя спонтанно отговори:
- Боже! Не!
- Как така не! Току-що ми казахте, че Нола се е срещала с по-възрастен мъж.
Настъпи неловко мълчание. Тогава разбрах, че Нанси има информация, която не иска да сподели.
- Кой е бил този мъж? - попитах. - Не е бил Хари Куебърт, така ли? Госпожо Хатауей, давам си сметка, че не ме познавате, че нахлувам у вас и ви принуждавам да ровите в паметта си. Ако имах повече време пред себе си, щях да се справя по-добре. Но времето ме притиска - Хари Куебърт гние в затвора, а аз съм убеден, че не той е убил Нола. Затова, ако знаете нещо, което би ми помогнало, трябва да ми го кажете.
- Нищо не знаех за Хари - рече тя. - Нола не ми е казвала за него. Научих го от телевизията преди десет дни, като всички останали. Но ми е говорила за един човек. Да, знаех, че има връзка с много по-възрастен мъж. Той обаче не беше Хари Куебърт.
Бях напълно изумен.
- И кога беше това? - попитах.
- Не си спомням историята с подробности, отдавна беше, но мога да ви уверя, че през лятото на седемдесет и пета, лятото, през което Хари дойде да живее тук, Нола поддържаше връзка с мъж на около четирийсет години.
- Четирийсет години? Спомняте ли си името му?
- А, няма опасност да го забравя. Елайджа Стърн, вероятно един от най-богатите мъже в Ню Хампшър.
- Елайджа Стърн?
- Да. Тя ми разказваше, че се събличала гола пред него, той изисквал това от нея. Принудена беше да ходи в дома му в Конкорд. Стърн изпращаше своето момче за всичко да я вземе, един странен тип, Лутър Кейлъб, така се казваше. Идваше в Орора и я отвеждаше у Стърн. Знам, защото съм го виждала със собствените си очи.