Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

Шаваад мислеше само за факта, че всичко мръсно и нечестиво, което носеше в себе си, в този момент напускаше тялото му. Усещаше как божествената вода на кръщението изстъргваше шлаката от него. А с нея се разтваряха и измамните картини от паметта му. Звездата, която разломява земята, мистериозната вода от извора, където той се хвърля, за да спаси бебето. Лицето на Зиновия го напускаше. Смехът на Зиновия, целувките, ласките, красотата, кожата й. Всичко, което го беше измъчвало толкова нощи, толкова сезони, се разкъсваше и свещената вода прочистваше паметта му. Лъжата, насилието, кръвта, срамът, калта на Дингир-Дусаг, изваяното от кал тяло на Зиновия – всемогъщата божествена вода отнасяше всичко това.

Той усещаше как мускулите му се облекчаваха, душата се разгалваше, съзнанието му се прочистваше, за да останат да го обитават само мисълта и желанието за божието царство.

Най-после, най-после той си връщаше своята същност. Мъртви думи, мисли и картини се разлагаха в забравата.

Той се усмихна и всички наоколо видяха това. Усмихна се по детски чисто, радостно и леко. Усмихна се на живота, който започваше и който блестеше с пълна сила, без колебание.

Шаваад отвори очи и срещна погледа на епископа. Димитриос наведе глава настрани. И неговото лице беше щастливо. Той взе от масата бял епатрахил, избродиран с риби, палми и чепки грозде, положи го върху раменете на Шаваад и го покани да излезе от басейна.

Тогава един дякон сложи в ръцете му дълго фино дървено ветрило. Димитриос посочи сребърния потир, пълен с вино, стъклената купа на сини и жълто-кафяви оттенъци с парчета безквасен хляб. С ръка му заповяда да повее на свещените дарове.

Зашеметен от мислите и виденията си, Шаваад се поколеба. Огледа епископа, масата, присъстващите. Поклати глава. Протегна ръце и развявайки леко ветрилото, накара повърхността на свещеното вино да затрепери.

— Това е плътта на нашия Господ Бог, Спасител и Светия му Дух – възкликна епископът с глас, който отекна в дългата гола зала.

Мъже и жени повториха тези думи, докато Димитриос вземаше купата, за да подаде парченце в устата на Шаваад. После протегна потира.

— Това е кръвта на Божия син, пий, ти, който искаш да Му служиш с чисто съзнание. И когато пийнеш, твоето име на тази земя и в царството на Всемогъщия Господ Исус Христос ще бъде Симон. Симон те именувам, Симон като сина на Йона, вовеки веков и заради милосърдието на Онзи, който ни кара да се раждаме, да умираме и да възкръсваме.

≈ 19 ≈

ПАЛМИРА

Нощта беше много тъмна, лампите загасени отдавна. Очите на Зиновия бяха отворени. Тя чуваше съвсем наблизо дрезгавото дишане на Ашему. Египтянката беше заспала веднага, изтощена от вълненията през деня. Зиновия обаче не спеше. Тя слушаше шумоленето на буболечките в градините, непрестанното бълбукане на водата, звука от поклащането на палмите и листата, които вятърът раздвижваше на моменти. Не новото легло или непознатата стая я държаха будна, а спомените и болките, които калта и изворът Дингир-Дусаг не бяха заровили, нито пречистили. Сънят й ги връщаше под формата на кошмарни сънища.

Уви, в тишината на нощта често й се случваше да вижда неща, които не искаше. Лицето на Шаваад. Очите на Шаваад. Устните му, когато я беше отблъснал в горящия двор на къщата в Дура Еуропос. Устните му, когато я беше умолявал да му прости, клекнал в извора Дингир-Дусаг. Тогава тя не трепна. Но очите й видяха, а ушите й чуха. Днес, за най-голямо нейно нещастие, тя си спомняше всичко.

Шаваад беше избягал. Неспособен да разбере мълчанието й.

Шаваад, Шаваад!

Толкова горделив, че искаше за всичко да бъде виновен той. Той или поне неговият бог!

Къде ли беше? Какво ли правеше, какво ли наказание си налагаше?

Тя не се съмняваше, че той живее като мъченик. Велик, невероятен мъченик. Защото това е Шаваад и неговият бог е най-великият и най-страшният!

Не! Тя не трябваше да мисли така. Тя изобщо не биваше да мисли. Нужно беше да забрави Шаваад. Да го изтрие от сърцето си, както само пустинята може – с един полъх да премахне следите на минувачите.

Изпразнена от сълзи, изпразнена от гняв, изпразнена и от най-малкото желание да обича, но изпълнена с безброй отвратителни спомени – в такава жена щеше да се превърне.

— Господарке?

Зиновия подскочи. Тя усети докосването на сандал и шумоленето на плат и се изправи на лакът.

— Господарке? Спиш ли?

Сянка се колебаеше в мрака, на прага на стаята. Зиновия беше нащрек и прошепна:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?