Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Понякога — прошепнах — чудовищата посичали хора. В тази история сянката заела мястото на писателя. Убедила го, че може да му покаже света, но единствено ако той се съгласи да се превърне за кратко в сянка. Когато човекът се съгласил, сянката отказала да го пусне. Тя заела мястото му, оженила се за принцеса и станала богата. А пък истинският човек, нали бил сянка, се смалявал, изтънявал, потъмнявал, в него не останал почти никакъв живот…
Погледнах отново Ем-бот.
— Винаги съм се питала защо ми разказваше тази история. Каза, че майка ѝ я разказвала, докато пътували сред звездите.
— Значи това те тревожи? — попита Ем-бот. — Че сянката ти може да заеме твоето място.
— Не — прошепнах. — Страх ме е, че вече съм се превърнала в сянка.
Затворих очи, замислих се за мястото, където живееха гробокопачите. Мястото между миговете, студеното нищо. Бабчето каза, че едно време хората се страхували от инженерния екип и им нямали доверие. Те били подозрителни към сайтониката.
Откакто започнах да виждам очите, вече не се чувствах същата. След като бях пътувала до нищото, се питах дали онази, която се върна, не бях изцяло самата аз. Може би онази аз, което познавах, винаги е била нещо друго. Нещо, което не бе напълно човешко.
— Спенса? — повика ме отново Ем-бот. — Нали каза, че не умееш да разказваш приказки? Това е лъжа. Впечатлен съм с каква лекота го направи.
Погледнах падналия уред за смазване, от който бе потекла струйка бистър лубрикант върху покрива. Ангели небесни. Ставах емоционална — Ем-бот наистина беше прав. Ставах странна, когато не се наспивах.
Това трябва да беше. Липсата на сън ме караше да халюцинирам и затова дрънках глупости. Станах и нарочно не погледнах отражението си — и прибрах лубриканта. След това спрях пред стълбите, които водеха надолу към посолството.
Мисълта да заспя в онази стерилна, празна стая… с очите, които ме наблюдаваха…
— Слушай — казах на Ем-бот. — Отвори си пилотската кабина. Тази вечер ще спя там.
— Имаш цяла сграда с четири спални — напомни ми Ем-бот. — А се връщаш да спиш в пилотската ми кабина, както когато ти забраняваха да оставаш в щаба на ЗСД.
— А-ха — прозях се аз, качих се и затворих купола. — Би ли затъмнил купола?
— Аз пък си мислех, че леглото ще бъде по-удобно — отбеляза Ем-бот.
— Може и така да е. — Спуснах седалката назад и извадих одеялото си. След това се настаних удобно и се заслушах в шума на трафика навън — странен, някак обвинителен звук.
Когато започнах да се унасям, усетих изолацията. Бях заобиколена от шум, но сама. Намирах се на място с хиляди видове, но се чувствах по-самотна дори от времето, когато обикалях пещерите у дома.
Трета част
Интерлюдия
Джорген Уейт влезе в лечебницата, стиснал под ръка шлема си. Можеше да го остави, но нямаше правило, което да го налага — освен това му беше приятно да го носи. Така се чувстваше готов да си го сложи в мига, в който се наложи. Създаваше у него илюзията, че владее положението.
Създанието, което лежеше в лечебницата, доказа, че не това е случаят. Бяха свързали извънземната жена с всякакви тръби и монитори, имаше дори маска на лицето, за да контролират дишането ѝ, но онова, което привлече най-много вниманието на Джорген, бяха каишките, които държаха ръцете ѝ към масата. Хората от ЗСД искаха да са преди всичко внимателни, въпреки че Спенса бе на мнение, че извънземната не представлява опасност.
Непознатата физиология на падналия пилот караше лекарите от ЗСД да се почесват по главите. Можеха единствено да я позакърпят и да се надяват, че рано или късно тя ще се събуди. През изминалите два дни Джорген я бе проверявал шест пъти. Знаеше, че е малко вероятно тя да се събуди, докато той е при нея, но все му се искаше да има шанс пръв да говори с нея. Искаше пръв да попита.
Можеш ли да говориш със Спенса?
Тревогата му растеше с всеки изминал ден, откакто Спенса замина и нямаше връзка с нея. Беше ли постъпил правилно, когато я поощри да замине? Как можа да я изпрати сама, без подкрепление, за да бъде заловена и измъчвана.
Беше нарушил протокола за командването на ЗСД, като ѝ каза да замине. Сега, ако я заловяха заради това… Джорген не знаеше нищо по-лошо от неподчинението, след това осъзна, че е постъпил неправилно, като го направи. Затова идваше тук с надежда. Тази извънземна беше сайтоничка; тя щеше да успее да открие Спенса и да ѝ помогне, нали?
Първо обаче извънземната трябваше да се събуди. Лекар с клипборд се приближи до Джорген и послушно му показа доклад за жизнените показатели на жената. Джорген не можа да прочете по-голямата част, но хората бяха много услужливи с пилотите. Дори най-висшите правителствени чиновници отстъпваха пред мъжете и жените, които носеха пилотската значка, която показваше, че са на активна служба.