Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
За гъвкавост и блясък се прилагаше редовно маска от трийсет сурови жълтъка, разбъркани с ракия. Сместа се втриваше с четка в кичурите, които едно слугинче предварително разстилаше върху масата. Маската действаше един час, после косата се измиваше с топла вода, изплакваше се с отвара от орехови черупки, поръсваше се с розова вода и накрая се изсушаваше. Това отнемаше часове. Денят за миене на косата ми се бе превърнал в ритуал, който ангажираше голяма част от моята прислуга и беше същинско изпитание за търпението ми.
Затова пък всичко живо възхваляваше пищната ми грива. Напразно завистничките ми се опитваха с помощта на изкуствени къдрици да постигнат ефекта, който природата ми бе дала по рождение.
Веднъж на представление в „Бургеатър" бях впечатлена от изисканата фризура на изпълнителката на главната роля, Елен Габийон, и не се поколебах да попитам кой е нейният фризьор. За мое удивление фризьорът се оказа жена – истинска магьосница, творяща чудеса.
– Франциска Ангерер, Ваше Императорско Височество – докладва ми придворната дама, която бях изпратила да разузнае. -Дъщеря на фризьор от Шпителберг. Отскоро е фризьорка в „Бургеатър".
Но не задълго. След като лично одобрих девойката и се убедих както в уменията й, така и в пъргавия й ум, през април 1863 година вестник „Винер Моргенпост" съобщи, че „госпожица Ангерер се отказва от грижата за прическите на придворните актриси и от определения за това хонорар". Затова пък тя стана фризьорка на императрицата, а размерът на годишното й възнаграждение бе определен на две хиляди гулдена. Освен това й бе дадена възможност „да печели от своите умения и другаде", когато не се нуждаех от услугите й.
Не се съмнявах, че госпожица Ангерер ще се възползва от тази възможност – освен че беше сръчна в ръцете, тя се отличаваше със забележителен търговски нюх. Допадна ми това обикновено момиче, което благодарение на таланта и способностите си проникваше стремително в среди, при нормални обстоятелства недостъпни за нея. Тя беше най-доброто опровержение за заблудата на Франц Йозеф. Жените притежаваха и други качества, освен да бъдат хубавки и да раждат деца.
Фани встъпи в длъжност и с безподобна сръчност се зае с косите ми. Тя умееше да сплита и вдига на кок гъстата ми коса така, че да обрамчва челото ми като корона, а значителната й тежест да не натоварва прекомерно тила ми. Освен това ме забавляваше с любопитни клюки за моите завистнички. Антуражът ми откри в нея възможност да извлече ползи и не една дама се опита да я примами тайно. Тъй като не постигнаха успех, скоро се появиха злостни клюки и по адрес на Фани Ангерер. Въпреки всичко тя ми остана безпределно предана, което за мен беше поредното доказателство за вродената й интелигентност.
Изкусните ръце на Фани ми донесоха още по-голямо удивление по балове и публични прояви. След процесията за празника Тяло и кръв Господни, в която участвах в началото на лятото, писаха повече за тоалета и фризурата ми, отколкото за християнския смисъл на самия празник. Що се отнася до мен, всяка крачка от шествието ми носеше неописуем ужас. Изпитвах страх от огромните човешки маси, които се блъскаха край пътя. Те стояха там не от набожност, а от чиста жажда за сензации.
След това събитие мигрената ми се засили до такава степен, че доктор Фишер препоръча да повторя лечението в Бад Кисинген. Явно и императорът упорито свързваше известни надежди с това пътуване, защото пое лично неговата организация. Заминах за Бавария, съпровождана от многобройната си свита и новата си фризьорка и изпроводена с най-добри пожелания от Франц Йозеф.
Наясно бях, че доктор Фишер ми бе осигурил само временна отсрочка. Рано или късно трябваше да възобновя в пълна степен брака си, ала засега предпочитах да отпъждам тази тягостна мисъл. Единствено настоящето имаше значение, а то ме освобождаваше от притесненията на дворцовия церемониал и от неговите кухи предписания. В Бад Кисинген никой не предявяваше претенции към мен. Дори към красотата ми. На слепия херцог на Мекленбург му беше все едно как изглеждам, а на клетия мистър Колет в инвалидната количка му бе достатъчно присъствието ми. Разпусках в компанията на тези прекрасни и умни мъже. Върнах се към естествения ритъм на нормалния живот, в който никой не ме следеше, наблюдаваше и надзираваше.
Бях благодарна, задето Франц Йозеф не се отби при мен при пътуването си за Събранието на владетелите22 във Франкфурт, фактът, че пруският министър-председател Бисмарк беше убедил краля на Прусия да не присъства, едва ли бе подобрил настроението на Франц Йозеф.
* * *
Пределно ясно ми беше, че Прусия се стремеше към ролята на доминираща сила в немски говорещата Европа и, естествено, беше против императора – независимо от многобройните приятелски и роднински връзки, съществуващи между нашите народи. Подозирах също, че Франц Йозеф не е на нивото на сатанинския ум на господин Фон Бисмарк, но нима беше позволено на една жена да критикува така явно съпруга си? Вероятно беше по-добре, че не получих възможност да изразя мнението си, след като императорът бездруго оспорваше правото ми да разбирам от политика.