Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Къде са? — попита Лекс.
Тим погледна таблото. Лампичките на предавателя примигнаха и компактдисковото устройство забръмча. Очевидно дискът бе установил връзка с някаква автоматична система. Момчето предположи, че сензорите, които проследяват движението на животните, контролират и екраните в колите. Сега на тях се виждаха изображения на хипсилофодонти с данни за тях.
„В света на динозаврите хипсилофодонтите са нещо като газели — продължи гласът. — Малки и бързи животни, които някога са бродели къде ли не из планетата: Англия, Централна Азия и Северна Америка. Според нас са били толкова многобройни, защото в сравнение с другите животни по онова време са имали по-добре развити челюсти и зъби. Всъщност «хипсилофодонт» означава «зъб с остри ръбове», което се дължи на особеността на зъбите им да се острят сами. Ще ги видите на поляната, която е точно пред вас, или може би по клоните на дърветата.“
— По дърветата ли? — учуди се Лекс. — Динозаври по дърветата?
Тим внимателно огледа дърветата с бинокъл.
— Вдясно — каза той. — По средата на онзи, големия ствол…
На един от клоните под шарената сянка бе застинало тъмнозелено животно горе-долу колкото песоглавец. Приличаше на гущер, изправен на задни крака. Поддържаше равновесие с дългата си увиснала опашка.
— Това е отниелия — поясни Тим.
„Малките животни, които виждате, са наречени отниелии — каза гласът, — в чест на Отниел Марш от Йейл, изследовател на динозаври, живял през миналия век.“
Тим забеляза още две животни на същото дърво, но на по-високи клони. Бяха приблизително със същата големина. Нито едно не помръдваше.
— Колко досадно — каза Лекс. — Защо не правят нищо?
„Най-голямото стадо хипсилофодонти се намира в тревистата равна местност под вас — продължи гласът. — Ще ги накараме да се покажат, като пуснем запис на любовния им зов.“ От един от високоговорителите край оградата се чу протяжен носов звук, който приличаше на крякането на гъска. От гъстата трева вляво се подадоха една след друга шест глави на хипсилофодонти. Ефектът беше комичен и Тим се засмя. Главите изчезнаха. Високоговорителят повтори същия зов и главите пак се показаха над тревата — по абсолютно същия начин, една след друга. Точното повторение на действията им беше удивително.
„Хипсилофодонтите не са особено умни животни — обясни гласът. — Притежават ум, кажи-речи, колкото кравата.“
Главите им бяха матовозелени, изпъстрени с тъмнокафяви и черни точици, които продължаваха надолу по източените шии. Съдейки по размерите на главата, Тим реши, че тялото им сигурно е дълго около метър и двайсет, колкото на елен.
Някои от хипсилофодонтите дъвчеха, енергично мърдайки челюсти. Един от тях вдигна горния си крайник с пет пръста и се почеса по главата. Жестът придаде на животното тъжен и дълбокомислен вид.
„Ако забележите животните да се чешат, значи имат кожно заболяване — каза гласът. — Нашите специалисти по ветеринарна медицина смятат, че то се дължи на гъбички или е някаква алергична реакция. Още не са установили със сигурност. Все пак това са първите динозаври в историята, които биват проучвани живи.“
Електрическият двигател на колата забръмча и се чу триене в предавателния механизъм. Стреснати от необичайния шум, хипсилофодонтите подскочиха високо във въздуха и се стрелнаха над избуялата трева като кенгура. Сега Тим успя да види целите им тела с масивни задни крака и дълги опашки. С няколко подскока те се изгубиха сред тревите.
„След като видяхме тези чудесни тревопасни, ще продължим нататък към други, по-големи динозаври. Всъщност значително по-големи.“
Автомобилите продължиха на юг през Юрския парк.
Контролът
— Има триене в предавателния механизъм — рече Джон Арнолд в полутъмната контролна зала. — Кажете на ремонтната група да провери електрическите амбреажи на коли ББ4 и ББ5, когато се върнат.
— Да, господин Арнолд — отвърна гласът по радиовръзката.
— Незначителна подробност — обади се Хамънд, както се разхождаше из залата.
Погледна навън и видя двата автомобила, които се движеха на юг през парка. Мълдун стоеше в ъгъла и също ги наблюдаваше мълчаливо.
Арнолд дръпна стола от централния пулт на таблото за управление и се обърна:
— Няма незначителни подробности, господин Хамънд — каза и запали нова цигара.