Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Въоръжен си.
— Разбира се, с такава компания. — Той се премести зад мен, закривайки тялото ми към стаята, и една ръка се плъзна около талията ми, придърпвайки ме плътно към него. Докато целуваше рамото ми, копринена коса, по-дълга от моята, падна напред върху гърлото ми. Той вдигна ръката ми, уви я около врата си и връхчетата на вампирските му зъби прободоха кожата ми.
Той беше точно върху артерията на ръката ми, но не се хранеше — защото щях да усетя как енергията ми се изпарява, дори и ако не беше пробол кожата. Но вероятно изглеждаше убедително. Освен това, позата позволяваше да шепти в ухото ми и гласът му прозвуча тихо и опасно.
— Това, което ме притеснява, е, че ти, която твърдиш, че си просто човек, си нещо повече. Ти или си много глупава… или повече отколкото изглеждаш. Какъв неотложен бизнес те води насам тази вечер?
Проклятието се наслаждаваше на коприната от дъха на Мирча срещу бузата ми. Обсипваше тялото ми със сладост до високо ниво, от което едва дишах, камо ли да говоря. А и какво щях да му кажа? Имаше проблем, иначе не можех да съм тук, но нямах представа какъв беше. А и в тази компания, беше абсурдно да мисля, че можех да направя нещо. Наистина започвах да се съмнявах, че силата ми знаеше какво върши.
— Ти провали играта ми — прошепна Мирча. — Не можах да спра да мисля за теб. Всичко, което виждах беше това прелестно тяло, което се разгръщаше за мен. В ложата ми… в каляската ми… в леглото ми.
Той ме извърна, така че да съм лице в лице с него, и устата му покри моята отново, запленявайки и двама ни. Целувката беше груба и сладка едновременно, заплашвайки да ме завладее с удоволствие.
Мирча най-накрая прекъсна целувката, с блестящи очи и розови бузи.
— Защо искам да те докосна толкова безнадеждно? — Гласът му стана груб. — Какво си ми сторила?
Помислих, че това трябваше да е шансът ми.
— Тук съм, за да помогна — казах му, треперейки. — Ти си в опасност.
Пръстите му галеха извивката на лицето ми, бавно, нежно, сякаш докосваше нещо съвсем по-интимно. Облизах устните си и очите на Мирча се спуснаха на устата ми.
— Виждам.
— Мирча! Сериозно говоря!
— Значи вече сме на изходното ниво — име. Боже, презирам формалността. — Докато говореше проклятието се заувива в мен с настойчива, невъзможна болка. Усетих силата на раменете му под ръцете си и мъжествената му ерекция срещу бедрото ми. Отне ми невероятно голяма сума контрол да не позволя на тялото си да се извие в дъга срещу него, тихичко молейки се да бъде взето. — След като знаеш моето, мислиш ли, че мога да имам твоето име?
Почти му казах. Ето колко далеч бях отишла. Някакъв малък остатък причина проговори в последната минута, предупреждавайки ме, и аз прехапах езика си, за да прогоня думите. Болката ме върна към здравия разум и разговора.
Огледах се, но всичко, което можех да видя, освен оркестъра беше проблясващ мрак прогонван от огъня на свещите. Високият таван чезнеше в сенките, единствените ярки точки бяха няколко проблясъка, където светлината падаше върху смъртните. Наблизо, двата вампира се бяха нахранили, и изненадващо младата жена беше все още жива. Вампирът й даваше да пие нещо от някаква манерка и тя започна да преглъща без колебание. Точно сега вероятно щеше да се хвърли с главата напред от покрива, ако той я помолеше.
Някъде тук беше проблемът, за който бях изпратена да реша и трябваше да се концентрирам, ако се надявах да го намеря.
— Може жената — тази, която беше с теб на театъра — да е мишената. — Казах на Мирча. — Тя тук ли е? — Щеше да е по-добре да ги имам на едно място, въпреки че не знаех какво щях да направя, ако друг повелител ги нападнеше.
Една от онези черни вежди се вдигна в познат жест.
— Защо ми е да ти казвам? Зная какво си. Опитвам се да зачеркна предразсъдъците за тези неща, особено когато чародейката е млада, красива и разумно се е облякла с толкова малко дрехи. — Той проследи гръбначния ми стълб с един от пръстите си. — Носиш все по-малко дрехи, когато се срещаме — аплодирам тази тенденция. — Думите му бяха меки, но очите му се взираха настойчиво в лицето ми. — Но каквото и да се опитва да прави Августа от време на време, нейната смърт няма ли да бъде прекалена.