Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Разбира се, Дроздов знаеше, че понякога за по-голяма сигурност се разставят патрули и по трасето за придвижване на президента. Те стоят на равни разстояния един от друг по целия път и поддържат връзка по радиостанциите.
Сега ставаше дума за съвсем друго — в едно съвсем пусто място по трасето на президента ще се намира голям въоръжен отряд, който (Дроздов специално провери това) не отговаряше на позивните на спецвойските.
И пак този Руденко…
Нямаше място за съмнения — готвеше се ново покушение срещу президента на Русия, което този път имаше всички шансове да успее.
Телефонът на бюрото отчаяно зазвъня.
— Турецки слуша.
В отговор той чу леко променения от вълнение глас на Вадим Дроздов:
— Май че е време да пуснем чичото.
Глава седма
Сблъсък
Твърде опасно бе да се говори по телефона и Вадим Дроздов се понесе в кола с виеща сирена към блока, където живееше Вячеслав Грязнов и към който от другите краища на Москва вече бързаха Турецки и Романова.
— Значи така — Александра Ивановна решително загаси цигарата си в пепелника, — аз ще осигуря съдействието на КАТ. От тази страна гадости няма да има.
— Слушай, Вадим — каза Турецки, — аз мисля да пуснем чичото половин час по-рано. Това не би трябвало да предизвика подозрения — какво ли не става, може самолетът да е долетял по-рано.
— Не, вие както искате, но аз няма да подложа чичо си под куршумите — отряза Слава. — Президентът си е президент, а на мен родният чичо ми е по-скъп.
Възцари се тежко мълчание. Макар всички събрали се в кухнята на Грязнов отдавна да очакваха поредното покушение, никой не знаеше кога и как ще се случи. Всеки разбираше, че целият им план се изчерпваше засега единствено с решимостта да направят нещо, да спасят някак президента. Но само това не стигаше. Трябваше да провокират все още неизвестния противник към сериозни действия, а после да го обезвредят веднъж завинаги.
— Доколкото разбирам, възложена ми е много важна мисия — внезапно се раздаде силен глас някъде отзад.
Турецки се огледа и трепна от изненада. Точно пред него стоеше самият президент.
— Чичо Гриша — каза Грязнов, — ти забрави ли какво се разбрахме? Да си беше седял там и да си гледаш телевизора.
— Гледах — започна да се оправдава Григорий Иванович. На лицето му се появи виновно изражение и илюзията, че в стаята е влязъл руският президент веднага изчезна. — Обаче вие така викахте, че щях да ви чуя и със запушени уши.
Той се поизпъчи и пак заговори с „държавнически“ глас:
— Готов съм да служа на своя народ!
— За какво говориш, чичо Гриша? — уморено попита Слава Грязнов.
— За същото — гръмогласно продължи Григорий Иванович. — Цял живот съм служил на родината. Не успях да воювам заради непълнолетие, но и в мирно време служех добросъвестно. И сега, щом родината ме зове…
— Успокой се! — Слава умолително погледна чичо си. — Не си на самодейно представление. Запази си таланта за сцената.
— Не говоря за сцената!
Григорий Иванович внезапно замахна и тежкият му юмрук удари така по масата, че чак чашите в бюфета задрънчаха.
— Аз съм офицер от Съветската армия! И съм готов да поема всякакъв риск. Накратко — Григорий Иванович се обърна към Дроздов, — готов съм. Кога трябва да тръгнем?
— Сега — късо отвърна Дроздов.
— Чичо Гриша! — отчаяно възкликна Грязнов. — Ти си откачил. Та това е опасно! Можеш да загинеш.
— Готов съм — с достойнство повтори Григорий Иванович.
— Е какво, това променя нещата — мрачно забеляза Романова. — Значи предлагам такъв ход: пътят от летището до това място е двадесет, двайсет и пет минути. Появяваме се там точно в разчетеното за кацане време. И неутрализираме цялата тая компания. До появяването на президента там трябва да е тихо и кротко като в божиите градини. Това е в общи линии. В детайли сега ще се уговорим. Става ли?
— А ще успеем ли за двадесет минути? Че току-виж приближава президентският кортеж, а там — пукотевица.
— Трябва да успеем. Прекалено рано също не бива да се появяваме.