Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
На семейния съвет, в който незабелязано премина поменът, беше решено засега Тамара да поживее при Иля Николаевич.
— Тежко ще ти бъде сам — говореше Нино и ласкаво галеше ръката на девера си. — А и Тамрико трябва да се премести в Москва. Докато живеехме в Тбилиси, я закриляхме. Но какво да прави сега там? Опасно е да се живее, а и каква работа има вече там за една актриса? Театрите ги закриват. Ние сме едно семейство, трябва да сме заедно, особено в такава мъка. — Нино продължаваше да гали ръката на Иля. — Тя ще се грижи за теб. Първите месеци след загубата са най-тежки. А после ще й купим жилище. Може да я уредиш на работа. Ще я пратим на курс за секретарки.
Иля Николаевич, който виждаше Тамрико веднъж на пет-шест години, когато двамата с Надя ходеха на почивка в Грузия, безпомощно гледаше почти непознатото момиче. Никак не му се искаше да вижда в дома си чужд човек, но мисълта как ще се връща всяка вечер в опустелия си дом беше още по-непоносима. Той кимна в съгласие.
Въобще шокът от случилото се още не го напускаше. Той се опитва няколко пъти да поговори с Нино, да изясни какво е правила Надя в дните, предшестващи трагедията. Но всеки път се натъкваше на искрено недоумяващия поглед на снаха си. И се въздържаше. Има неща, които не можеш да разкажеш и на най-близките си роднини. Иля Николаевич, който и без това имаше затворен характер, не каза на никого за касетата. Наистина той се свърза с Камчатския областен отдел по здравеопазването и разбра, че оттам не са му пращали никакъв пакет. Но да изясни кой беше заснел този кошмарен филм, той нямаше сили. А и какво значение имаше сега? Това нямаше да върне Надя. И той изгори омразната лента.
Изминаха девет, а после и четиридесет дни от смъртта на Надежда. Колегите й в института все по-рядко се сещаха за нея.
Тамара се оказа много деликатно момиче. Присъствието й не притесняваше Иля Николаевич. Напротив, той дори се привърза към нея. И когато Нино купи на племенницата си едностайно жилище, започна да скучае без нея. Мисълта да я уреди на работа при себе си, която на помена му се стори съвсем неуместна, все по-често го навестяваше. И основният мотив беше, че Иля Николаевич не можеше да понася възрастната си секретарка, която му донесе злощастната касета.
И Тамара зае мястото й.
В една от вечерите, скоро след смъртта на Надя, Нина Вахтанговна, която седеше пред огледалото и нанасяше на добре гледаното си лице вечерен крем, съобщи на мъжа си, че е взела решение да включи Алгерис в работата.
— Прибързано решение, Нино! — каза лежащият вече в леглото мъж. — Та нали го имаше на лентата. Смятам, че изобщо трябва да се отървем от него.
— А аз не смятам така — спокойно отговори Нина Вахтанговна. — Първо, Тамрико каза, че Иля е изгорил лентата. Той едва ли го е и запомнил. Сигурно е бил в шок. Второ, те никъде няма да се срещнат. Аз не се каня да го викам на семейните събирания. И трето, това момче ми е абсолютно предано. Той ще направи всичко, за което го помоля.
— А, това ли било… — подсмихна се Сергей.
— Да, това. Такива хора не се изтърват.
— Внимавай, рисковано е.
— Който не рискува, той… и така нататък. Ето, операцията с Надежда също беше рискована, а успя стопроцентово.
— Ами ако този Алгерис все пак се сблъска с Иля? Не можеш да предвидиш всичко.
— Няма да се сблъска. Никога и никъде. Обещавам ти.
Нино угаси лампата, легна и обърна гръб на мъжа си.
А мързеливият студент Саша Семьонов, като научи за смъртта на преподавателката си, изхвърли ампулата с неизвестното вещество, което Надежда Михайловна му беше дала за анализ. Кой се натиска да прави нещо, от резултатите на което никой не се интересува? Във всеки случай не и един мързелив студент.
Майор Малков имаше прекрасно настроение. За това допринасяше и яркото пролетно слънце — април беше, — и съществено нарасналото през изминалата зима благосъстояние на майора. Операциите по прехвърлянето на долитащата от Делхи стока се провеждаха редовно и попълваха сериозно семейния бюджет на Юрий Владимирович. Той си купи „Опел“, наистина „втора ръка“, но в отлично състояние. Различна домакинска техника радваше окото в жилището на майора. Дъщеря му и жена му се пооблякоха, като даряваха главата на семейството с любовта си. Накратко, психическата умора на майора премина и дори алкохолната му зависимост се стопи като лански сняг. Първо, той беше постоянно зад волана, а и, второ, работата искаше трезва глава.