Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тя протегна ръка и докосна гърдите му, но това само го накара да се вкамени.
— Искам да те докосна.
— Не. Това вече отиде твърде далеч.
Тя отдръпна ръката си, въпреки че я сърбяха пръстите да изследва гърдите му, да проследят белезите и татуировките. Пръстите й се свиха при мисълта да се заловят с копчетата на дънките му и да открият съкровищата под него.
— Не мога да те разбера — каза тя накрая. Думите паднаха като скали в тишината на стаята.
— Никой не може. — Пауза. — Дори и аз.
— Но аз искам да те опозная.
Той не каза нищо. Лунната светлина блестеше от малкия прозорец, оцветявайки лицето и гърлото му в блед сребрист цвят и изсветли малко цвета от косата му. Очите му бяха отворени, а по лицето му се четеше безпокойство.
— Ще ми позволиш ли да опитам? — прошепна тя.
— Нека просто минем през тази нощ. Утрото ще се погрижи за всичко.
Това не бе отговор, ама изобщо.
— Не ме оставяй тази вечер, Тео. Остани тук с мен.
Той не отговори, но пък затвори очи. Сарафина прие това, като мълчаливо съгласие. Затваряйки очите си, умът й бе една бъркотия от мисли за Тео. Какво се случваше в главата му? Какво го караше да се държи по този начин, да я събуди в средата на нощта, за да я докосне, сякаш беше негова фикс идея? За да й каже по заобиколен начин, че има нужда от нея и в същото време да я държи далеч от него с една ръка?
Тео имаше нужда от нея. Сарафина можеше да го види. Тя имаше нужда от него също. С всеки изминал момент той ставаше все по-интересен за нея, един човек, който просто трябваше да опознае. Тя просто не знаеше как да събори защитната бариера достатъчно, за да се случи това.
Тео остана с нея през цялата нощ. Самият той се беше увил около тялото й и я гледаше през цялата нощ до сутринта.
Но когато тя се събуди, Тео го нямаше.
Можеше да чуе тихи гласове в хола на апартамента, така че се изтърколи от леглото и откри, че е гола.
О, да. Вярно. Сега си спомни.
Споменът от еротиката в срещата с Тео по средата на нощта си проправи път в главата й. Колената й се подкосиха, когато тялото си припомни твърдите пръсти на ръката му по вътрешната страна на бедрото си и бавното плъзгане на езика му във вагината й.
Тя седна на ръба на леглото и си пое дълбоко дъх, за да се възстанови достатъчно и да иде в банята за душ.
Когато излезе от банята, се облече от главата до петите в Ралф Лорън — блуза в кремав цвят, красива пола в цвят лавандула и дизайнерски обувки с токчета, който имаха същите цветове. Дрехите отново бяха подарък от Сборището. Важно беше Стефан да си помисли, че тя желае „добрите“ неща в живота.
Когато подреди косата както трябва около лицето си, реши че умът й е малко по-бистър от горещия душ. Тя сложи грим и излезе от спалнята. Тео бе седнал на ръба на дивана, облечен само с чифт избелели сини дънки. Косата му все още беше разрошена от предишната вечер, държеше празна чаша кафе в едната си ръка.
Погледът му се засече с нейния, зениците му се разшириха. Споменът на това, което бяха правили заедно снощи, като че ли оживя в тъмния му поглед. А това накара бузите й да се стоплят, както и вагината й заедно с тях.
Сарафина трябваше да извърне поглед бързо.
Дарън седеше в едно кресло, облечен с чифт скъпо изглеждащи сиви панталони и лек бял пуловер. Две непознати жени и един мъж седяха наблизо.
Тя кимна.
— Дарън.
Той я изгледа от главата до петите. Любезните мъже показваха на жената, когато я мислят за привлекателна. Лицето на Сарафина се изчерви отново.
— Сарафина.
— Виждам, че си готова да се върнеш в Дъскоф.
Това дойде от Тео, и излезе с достатъчно приятелски тон, за непосветените уши. Сарафина обаче чу и агресивна нотка. Тя успя да посрещне погледа му спокойно.
— Аз съм готова да направя това, което трябва да се направи.
Тео махна с празната чаша кафе към количката в ъгъла на стаята, близо до малкия бар.
— Поръчах закуска.
Тя кимна, не желаейки да го погледне.
— Бих искал да те запозная с Джина, Лили и Карл — заяви Дарън. Той посочи към магьосниците от Убежището в Бостън, който кимнаха и казаха своето здравей. — Доведох общо десет. Останалите са отседнали в различни места из Манхатън. Ние сме тук, за всеки случай.
Да. За всеки случай.
— Благодаря, че дойдохте.
Дарън сви рамене.