Безбожникът [bg]

— Виждаш, господарю, човек лесно може да се спъне и да падне в него, особено ако е пиян.

— Да, но какво е правил тук?

Теламон вдигна едно паднало клонче и го използва, за да разтваря храстите, докато обикаляше басейна. Стигна отсрещната страна, където тревата и прещипа бяха отъпкани — реши, че оттам е минал Леонид при последната си разходка. Клекна на ръба на басейна и потопи клончето в него. То почти изчезна, преди да достигне растителността на дъното.

— Дълбок е около метър — промърмори лекарят.

Стана и тръгна по пътя, откъдето трябваше да е минал Леонид, идвайки от страничната врата — беше трудно, земята беше неравна, а растителността твърда и бодлива. Под храстите имаше боклуци, счупени глинени съдове, парчета мазилка и дупки. Най-накрая Теламон стигна до пътеката, която водеше до страничната врата на къщата. Слънцето напичаше. Без да обръща внимание на вратаря, който го следваше, ругаейки задъхано, той се загледа към избуялата градина. Оттук басейнът не се виждаше и лекарят се зачуди отново какво ли е търсил старият воин. Можеше да е умрял, докато е вървял през градината и е търсел нещо. Сигурно е забравил за басейна, спънал се е и е потънал — пиян и увит в тежкото наметало. Теламон беше чувал за подобни случаи — за хора, удавили се много бързо.

— Доволен ли си, господарю?

— Не съвсем — усмихна се Теламон. — Нека огледам къщата и отзад.

Той тръгна по пътеката. И тук градината беше неподдържана, както навсякъде. Прозорците с капаци по ронещите се стени гледаха към малък калдъръмен двор, в чието дъно имаше китка храсти. Върху тях се сушаха наметки и други части от облекло. Теламон остана загледан в тях. Подуши въздуха — миришеше на нужник, на мръсна вода. Спомни си, че Касандра го чака до портата. Заобиколи до предната част на къщата, мина по стъпалата и пътеката от продълговати камъни, която водеше от калдъръмения двор до портата. Касандра все още стоеше облегната на нея, отметнала глава и притворила очи. Теламон вдигна пръст към устните си, за да я накара да пази тишина.