Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Тер’лидж, един от подчинените на Зул’джин, се усмихна. Той и групата му бяха доловили някаква неприятна миризма и последваха носовете си до вкусния звук на меки стъпки по горския килим под тях. Самотен елф. Тер’лидж бе натоварен със задачата да наблюдава тази пътека, която водеше към елфския град, и да не позволява никой елф да премине по нея. Е, това бе един елф, който нямаше да стигне далеч.

Тер’лидж безшумно се смъкна надолу по дървото, за да огледа плячката си. Елфът се движеше достатъчно бързо за вида си и вероятно повечето същества биха счели движението му за тихо, но за Тер’лидж то звучеше като гръмотевицата, която беше чул откъм края на гората, а скоростта му бе твърде лесна за преодоляване. Елфът носеше дълга кафява мантия с вдигната качулка и се подпираше на дълъг жезъл. Значи е старейшина. Още по-добре.

Тер’лидж облиза доволно устни и даде знак на хората си да го последват надолу. После скочи от дървото с извито острие в ръка и се усмихна на жертвата си. Но почти веднага се сепна изненадан, виждайки как елфът отмята качулката си назад и му отвръща с усмивка. Жезълът се завъртя настрани и разкри острието на единия му край, а бронята проблесна дори в сянката на дърветата.

— Мислехте, че няма да ви усетим как шумолите над нас? — изръмжа елфът, а слабите му черти се изпънаха в гневно изражение. — Мислехте, че няма да усетим как скверните горите ни? Не сте добре дошли тук и няма да ви позволим да живеете.

Тер’лидж се отърси от изненадата си и се изсмя.

— Много умно, малък бледолики — призна той. — Хубав номер изигра на Тер’лидж. Но ти си сам с тая пръчица, а ние много.

Другите от групата му се засмяха зад гърба му и се разпръснаха, готови да наобиколят наглия елф. Но елфът се усмихна още по-широко и самодоволно.

— Така ли мислиш, негоднико? — присмя му се той. — Фукате се с познанията си за гората, но в сравнение с нас тук сте като слепи. И глухи.

Изведнъж иззад близкото дърво се появи втори елф. После трети. И четвърти. Тер’лидж се намръщи. Появяваха се още и още и накрая цялата му група бе заобиколена от напълно превъзхождащи ги по численост елфи. И всички носеха дълги копия и високи издължени щитове. Той не беше очаквал подобно нещо. Но въпреки всичко Тер’лидж бе опитен ловец и воин и не се плашеше лесно.

— Още по-добре! — заяви той, изправяйки се в пълен ръст. — Истинска битка, а не премахване на един невъоръжен елф! Това ми харесва!