Маската на смъртта [bg]

Гамлин изглеждаше толкова сигурен. Дали причината се криеше единствено в попечителския фонд? Или, както Трой предположи, човекът наистина е имал нюх за измамниците?

— Имам нова идея и за ръкавицата, шефе — обади се Трой. — Хрумна ми от една реплика на Мора тази сутрин. — В гласа му се прокрадна известна горчивина, защото си спомни своята закуска. Закуска, която се предполага да засити до обяд човека, който храни семейството. Тази сутрин седна пред овесени ядки и чай, при това не току-що приготвен. Достатъчно бе да се появи едно малко бебе и вече да спрат да му забъркат няколко яйца с бекон и гъби и да пъхнат две-три филийки в тостера. Наложи се да се отбие в кафенето за бургер с чипс. Случваше се за втори път тази седмица, а беше едва четвъртък.

— Проблем ли има, шефе?

— Кажи най-сетне за ръкавицата.

— А, да. Докато миеше, тя не спираше да мърмори колко нетрайни са ръкавиците. Не давах ухо на мърморенето й, но една реплика ме накара да се заслушам. „И винаги лявата се скапва първа.“ Дадох ухо, защото и в нашия случай ръкавицата е лява, нали? „Бях натрупала цяла купчина, докато се сетих, че всяка от тях може да служи и за лява, и за дясна ръка.“ Та си помислих дали и при нас не е така?

— Нищо чудно. Не виждам какво би спряло един левак да използва и ръкавица за дясната ръка. Или обратното.

— Не е много удобно да държиш ножа по този начин.

— Няма да е зле да започне проверка на Крейги. Първо: това ли е истинското му име? Човек обикновено се придържа към първоначалното си име. А и инициалите остават същите.

— На колко години беше? На петдесет и пет? Или шейсет?

— Може би и по-възрастен. Ще отида до лабораторията, за да видя докъде са стигнали. После ще пробваме да поговорим отново с Фелисити Гамлин. Да видим ще изкопчим ли нещо смислено. — На вратата Барнаби се обърна. — Дотогава си подготви аурата. — Трой завъртя показалец около слепоочието си. Барнаби се засмя. Тогава си виж хороскопа. Кой е твоят знак? Кучето Сириус ли?