![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би — добави Габриел — те все още наблюдават.
— Смяташ, че са проникнали в моята служба, така ли? — попита Сиймор.
— Те са го направили отдавна.
Греъм замълча и погледна през рамо към изчезващите светлини на вила „Уормуд“.
— Тук безопасно ли е за теб?
— Ти ми кажи.
— Париш познаваше баща ми. Той е невероятно лоялен. Независимо от това — добави Сиймор, — може би трябва да те преместим в скоро време, просто за по-сигурно.
— Страхувам се, че е твърде късно за това, Греъм.
— Защо?
— Защото аз вече съм мъртъв.
Сиймор се вгледа за миг в Алон, напълно озадачен. И после разбра.
— Искам да се свържеш с Узи по обичайната си връзка — каза Габриел. — Кажи му, че съм издъхнал от раните си. Изрази му дълбоките си съболезнования. Кажи му да изпрати Шамрон да прибере тялото ми. Не мога да направя това без Ари.
— Какво да направиш?
— Ще убия Еймън Куин — отвърна студено Габриел. — А после ще убия човека, който е платил за куршума.
— Остави Куин на мен.
— Не — каза Алон. — Куин е мой.
— Не си в състояние да преследваш когото и да било, да не говорим за един от най-опасните терористи в света.
— Тогава, предполагам, ще имам нужда от някого, който да носи багажа ми. Той вероятно трябва да е някой от МИ6 — добави бързо Габриел. — Някой, който да се грижи за британските интереси.
— Имаш ли някого предвид?
— Имам — отговори Алон, — обаче има един проблем.
— Какъв е проблемът?
— Той не е от МИ6.
— Не — каза Сиймор. — Още не е.
Греъм проследи погледа на Габриел в притъмнелия пейзаж. Отначало нямаше нищо. След това три мъжки фигури бавно изплуваха от мрака. Двамата мъже се движеха бавно, видимо уморени, а третият вървеше енергично по пътеката, сякаш му предстоеше да измине още много километри. Той спря за кратко и като вдигна поглед, махна сковано с ръка. После внезапно вече стоеше пред тях. Усмихвайки се, мъжът протегна ръка на Сиймор.
— Греъм — каза той приветливо. — Отдавна не сме се виждали. Ще останеш ли за вечеря? Чух, че госпожица Ковънтри ще прави прочутия си овчарски пай.
След това се обърна и тръгна в тъмнината. Миг по-късно вече го нямаше.
32.
Вила „Уормуд“, Дартмур
Тази вечер Греъм Сиймор наистина остана за вечеря във вила „Уормуд“, а също и дълго време след това. Госпожица Ковънтри им сервира овчарски пай и прилично червено вино на масата в кухнята и след това ги остави на топлещия огън на камината в хола и на миналото. Габриел до голяма степен остана наблюдател на разговорите, свидетел, който си водеше бележки. Келър говори най-много. Той разказа за работата си под прикритие в Белфаст, за смъртта на Елизабет Конлин и за Куин. Разказа също за нощта през януари 1991 г., когато бойният му отряд бе попаднал под въздушните удари на коалиционните сили в Западен Ирак, и за дългото си странстване, докато попадне в отворените обятия на дон Антон Орсати. Сиймор предимно слушаше, без да го прекъсва и без да го съди, дори когато Кристофър описа някои от многобройните убийства, които бе извършил по заповед на дона. Греъм не се интересуваше от раздаването на правосъдие. Той се интересуваше само от Келър.
И така, той отвори бутилка от най-доброто малцово уиски във вилата, сложи една цепеница върху купчината жарава в камината и предложи споразумение, което би довело до репатрирането на Келър. Той щеше да бъде назначен на работа в МИ6 с ново име и идентичност. Кристофър Келър щеше да остане мъртъв за всички, освен за близките си и за службата. Той щеше да се занимава със случаите, които са подходящи за специалните му умения. При никакви обстоятелства Келър нямаше да изготвя официални документи на някое бюро във Воксхол Крос. В МИ6 имаше достатъчно анализатори, които да правят това.
— А ако срещна случайно някой стар приятел на улицата?
— Кажи му, че се е припознал, и продължи да вървиш.
— Къде ще живея?