Урокът от нейната смърт [bg]

Лежаха в същата поза както и на двора. Сега обаче бяха голи и върху кувертюрата с шестоъгълници, която майката на Даян бе работила цели седем години. Тристепенната лампа бе включена на слабо и Корд бе изблизал и последните остатъци от нейното червило. Той я обърна по гръб.

— Почакай една минутка — скочи тя. — Нека да го сложа.

Обещаната минута изтече. После още няколко. Той чу шума от течаща вода. Чу четката за зъби. Обърна се по гръб, притискайки се, напъвайки се да запази твърдостта си.

Чу пускането на тоалетното казанче. Още по-силно се напъна.

Чу как се отваря и затваря аптечката. Престана да се напъва; беше твърд като тийнейджър.

За около десет секунди.

— Ооох, Бил…

Покрусеният вик, алтовият стон на Даян прозвуча жалостиво. Ако бе писък, нямаше да бъде така мъчителен. Корд скокна и се втурна към банята, сещайки се едва като стигна там, че трябваше да отключи нощното шкафче и да извади пистолета си от чекмеджето.

Синята кутийка с противозачатъчните песари бе в краката й. Самото гумено кръгче лежеше като бледожълто петно в умивалника.

Даян плачеше, прикривайки с ръце голотата си.

Бил видя малък бял квадрат до краката й. Той го вдигна, а в това време Даян смъкна червения си хавлиен халат от закачалката и го облече, като завърза здраво колана му.

— Това беше вътре — прошепна тя и размота дълъг къс тоалетна хартия, за да хване с нея песара. Тя го понесе като убита оса към кофата за боклук и го пусна вътре. Направи същото и с пластмасовата кутийка, а после започна да търка ръцете си със сапун и топла вода.

Тази моментална снимка бе правена по същото време както и оставената на задното стълбище. Бе снимана Сара или момиче като нея, легнало в тревата, полата й пак бе вдигната до кръста. Бе снимана от почти същия ъгъл и при същото осветление. Всъщност имаше само две разлики. Сега фотографът е бил много по-близо — само на няколко фута от момиченцето.

И бележката с червен маркер на гърба беше различна. Там пишеше: „ВСЕ ПО-БЛИЗО“.