Реката на тайните [bg]

— Ефрейтор Хауер — каза той на младия легионер. — Обади се на пилота на хеликоптера и му кажи да дойде тук.

— Защо? Фош ще се върне след няколко минути.

— Фош ще бъде заловен след няколко минути. Извикай проклетия хеликоптер.

Войникът се приготви да възрази отново, но радиостанцията му изпращя. Звукът беше достатъчно силен и Мърсър чу прошепнатите на френски думи.

— Фош, обажда се Левеск. — Това беше легионерът, останал при лодката. — Намирам се на двеста метра надолу по течението от „Зодиак“. Към мен се приближава въоръжен патрул. Засега се оттеглям, но ако се движат по брега, ще открият лодката. Какво да правя?

— Левеск, тук Хауер. Фош е в лагера. Не може да отговори. — Младият легионер се поколеба, защото не беше сигурен какво трябва да направи. Той беше войник, а не офицер, и бе обучен да изпълнява заповеди, а не да ги издава. — Можеш ли да ги ликвидираш?

— Не. Четирима са и се движат на разстояние един от друг.

— Това се превръща във фиаско — намеси се Мърсър. Едва сдържаше гнева си. — Извикай проклетия хеликоптер, преди да е станало късно.

— Недей да спориш — добави Лорън, когато видя, че Хауер продължава да се колебае. — Направи го.

— Чакай малко, Левеск. — Ефрейторът смени радиочестотите и използва кодовото име на хеликоптера. — Пастир, Пастир. Тук Хауер. Ела веднага. Край.

Пилотът отговори мигновено.

— Прието, Хауер. Чух обаждането на Левеск и включих двигателите. Ще съм при вас след двайсет минути. Къде са останалите от стадото?

— Наоколо. Излитай, а ние ей сега ще решим къде да е мястото на евакуацията. — Той превключи на честотата на Левеск. — Хеликоптерът идва. Какво е положението?

— Те са на около четири минути път от мен. Мога да се измъкна, но ще намерят лодката.

Мърсър грабна радиопредавателя от ръцете на младия легионер.

— Левеск, каквото и да се случи, не трябва да им позволяваш да предупредят базата си. Направиш ли го, всички сме мъртви. Премахни радиста и ги задръж десетина минути, а после се разкарай оттам. Тръгни към Ел Реал. Ще те вземем от реката.

Предавателят изщрака веднъж в знак на потвърждение.

Патрулът сигурно вече беше съвсем близо и Левеск не искаше да рискува гласът му да го издаде.

В далечината се чу изстрел. Отговори му стрелба от автоматично оръжие, после пак се разнесе гърмежът на „Фамас“. Левеск бе започнал престрелка.

На брега на езерото шумът от стрелбата бе заглушен от бръмченето на машините, но само след няколко минути патрулът щеше да се свърже с базата. Фош и Брунесо нямаше да могат да се измъкнат, но още не го знаеха.

Хауер се разтрепери, обзет от страх, за какъвто обучението му не бе могло да го подготви. Останалите от екипа му бяха участвали в сражения. Само той беше новобранец и се прокле, че доброволно е проявил желание да дойде с Фош на езерото. Младият легионер забеляза как Лорън се вслушва в звуците на престрелката и наблюдава лагера, за да види момента, в който пазачите ще бъдат предупредени. Присъствието й му вдъхна увереност и го успокои. Освен това нали и хеликоптерът пристигаше.