700 метра под земята [bg]

— И какъв е планът? — попита Мърсър.

— Нищо не се е променило за последните двайсет и четири часа. Ще се приближим колкото се може с вертолета, последния етап ще изминем пеша. Ти правиш това, за което си дошъл, ние ти прикриваме задника и после се връщаме бегом до мястото за евакуация и се качваме на вертолета. Единственият проблем е, че нашият пилот ще трябва да отскочи до Хост за презареждане, а това означава, че три часа ще сме без транспорт.

— Каква работа всъщност те води тук? — попита Сънливко. Беше афроамериканец като Букър и говореше с южняшки акцент. — Какво по-точно ще правиш? Бук каза, че си геолог.

Мърсър кимна.

— Преди няколко дни един мой приятел беше убит заради минерален образец, който е намерен в района, където отиваме. Нямам представа отпреди колко време е този образец и какъв е. Не зная дори дали е останало още от него, така че предполагам, че това ще е мисия за попълване на бели петна.

— Ако не греша в спомените си — подхвърли Сърдитко и изплю кафеникава от тютюн слюнка в кутия от сода, — Виетнамската война е започнала тъкмо с такива мисии за попълване на бели петна.

— Не се тревожете — обади се Бук. — Доколкото поне аз знам, Мърсър никога не е започвал войни. Нали?

Преди Мърсър да успее да отговори земята под краката им се разтърси и част от чашите на бара изпопадаха на прашния под. Мъжете се огледаха, но не изглеждаха изплашени.

— Какво беше това? — попита Мърсър.

— Експлозия — отвърна Кихавко. Беше строен мъж с черна коса и брада, заради които лесно можеше да мине за местен. — Прозвуча като да е на две мили от нас и доста голяма. По-вероятно камион-бомба, отколкото жилетка с експлозив.

След няколко секунди звукът на сирените проникна през плътните стени на склада.

— Талибаните предупреждават правителството, че скоро ще дойдат — обясни Кихавко. — А вземат ли властта, опозицията ще приеме на въоръжение тяхната тактика. Никой не може да управлява тази страна, защото са свикнали да воюват, откакто се помнят. Идеята за съществуване на единна афганистанска нация е мит, като тези за Шангри Ла и Атлантида.

От съседната стая се появи момче на около дванайсет години, облечено с местни дрехи. Тикаше количка, която изглеждаше сякаш е била отмъкната от някой хотел. Върху нея имаше сребърни чинии за храна, порцеланови купички и прибори.

— А, чудесно — възкликна Бук. — Дойде време и за вечерята. Мърсър, това е Фазрам, синът на Хамид. Фазрам е нашият ординарец, когато не е на училище, а майка му е готвачката ни. Най-добрата в Кабул, нали, Фазрам?