![Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/9/rubineniya-krg-bg-download.jpg)
Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Как можем да изберем кой заслужава изцеление? — промълви тихо Ейдриън. — Особено след като всички те са се били, за да ни защитят.
— Аз ще ти помогна да решиш — заявих.
Дмитрий посочи към дъното на стаята.
— Някои от най-лошо пострадалите са там. Каквото и да направиш, ще им е от помощ. Аз трябва да се върна при останалите. Оказа се, че един от тях се е измъкнал и е избягал в гората. Трябва да го открием.
— Аз също идвам — тутакси заяви Роуз.
Дмитрий докосна за миг бузата й.
— Нужна си тук. Помогни на Сидни и Ейдриън.
— По-късно ще ни помогнеш — обадих се аз. — Сега заведи някой при Олив.
Веждите на Роуз отхвръкнаха нагоре и тя забърза да намери Лана. Ние с Ейдриън се заехме да помагаме на ранените. Отново се опитах да го предупредя да внимава с магията, но не беше лесно. Сега цялото му внимание бе насочено към страданието около него — и как да излекува пострадалите. Зае се с мисията си, използвайки щедро духа. Поне започна с най-тежко ранените, които Дмитрий бе посочил. Колкото до мен, аз се опитах да прилагам основните си познания по оказване на първа помощ с надеждата, че Ейдриън ще види, че не е необходимо да използва духа за всеки ранен. Шиех рани и носех вода. Дори се опитах с кратки разговори да ободря страдащите. Повечето от пациентите бяха в съзнание и аз правех всичко възможно да им вдъхна вяра, че ще оправят. От време на време спирах, за да проверя какво става с Ейдриън.
Малори беше сред ранените. Тя и още един пазител бяха изгубили много кръв. Малори имаше няколко счупени ребра, както и вътрешни кръвоизливи според Ейдриън, който прочете аурата й. Стригоят бе откъснал голямо парче от плътта й там, където шията преминаваше в рамо и кръвта не спираше да блика от раната въпреки опитите ни да я превържем. Тя беше една от малцината ранени, които бяха в безсъзнание, и беше трудно да се повярва, че само преди няколко часа се бе прехласвала по Роуз и Дмитрий. Ейдриън се зае първо с нея и я излекува почти напълно. Радвах се за нея, но потръпвах само при мисълта колко енергия му струваше това. Той безмълвно премина на следващата пациентка.
Той почти я бе излекувал, когато Роуз приближи забързано към мен.
— Изпратих да се погрижат за Олив, но ти трябва веднага да се качиш с мен на горния етаж. Алхимикът всеки момент ще дойде.
Довърших превръзката и още веднъж напомних на Ейдриън да бъде внимателен. Той ми кимна, но аз се запитах дали изобщо ме чу. Ала нямаше време за бавене. Не и след като алхимикът всеки момент можеше да се появи и да провали всичко, което с Ейдриън бяха направили, за да извоюваме моята свобода. Сърцето ми бясно препускаше, докато следвах Роуз по стъпалата към втория етаж на бунгалото на Лана. Въздъхнах облекчено, когато стигнахме горе. Малкото помещение приличаше по-скоро на таван, но отдолу не можеха да ме видят. За съжаление, аз също не виждах какво става там.
— Роуз — извиках я, когато тя понечи да си тръгне, — погрижи се Ейдриън да не…
Думите ми бяха прекъснати от внезапната поява на един дампир, който спешно извика Роуз. Те зашепнаха угрижено на прага. Роуз изглеждаше обезпокоена, стрелна поглед към мен и последва дампира на долния етаж. Аз останах сама около час, без никакво занимание, освен да кръстосвам тясната стая и да се притеснявам за случващото се долу. Накрая дойде Даяна и ми каза, че алхимикът е отишъл в друга част на лагера, затова спокойно мога да сляза долу, тъй като той нямал причина да се връща в лечебницата.
Без да губя време, се спуснах долу и останах потресена, когато видях, че почти всички, които преди лежаха ранени на пода, сега бяха станали, движеха се спокойно наоколо и изглеждаха съвсем здрави. Ейдриън тъкмо довършваше лечението на поредния пациент и аз го зяпнах смаяно, неспособна да повярвам на очите си.
— Ейдриън… какво си направил?
Бяха му нужни няколко секунди, за да се извърне към мен, и когато го стори, още повече се потресох от промяната в него. Той изглеждаше почти толкова зле, както ранените преди малко — блед, потен, с изцъклени очи. Улових го за ръката, изплашена, че може да припадне от изтощение.
— Колко ранени излекува? — прошепнах.
Той преглътна и се огледа невиждащо.
— Аз… не зная. Колкото можах…
Стиснах по-силно ръката му, изпълнена със смесица от гняв и страх.
— Ейдриън! Не биваше да го правиш. — Озърнах се и забелязах, че някои, които имаха само леки рани — драскотини или синини — сега бяха без никакви белези. Извърнах се невярващо към него. — Напразно си изхабил толкова сили! Повечето от тези тук щяха да се излекуват сами.