![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Баща ми ме преби, нали? — запита Ембър равнодушно, докато вървяха към сивите кули. — Бебето ми умря ли?
— Да.
— О — каза Ембър със същия безизразен тон.
— Да — кимна Тифани. — Съжалявам.
— Имам нещо като спомен, но не съвсем — сподели Ембър. — Всичко е някак… забулено.
— Успокойките ти действат. Джийни ти помагаше.
— Разбирам.
— Разбираш ли? — учуди се Тифани.
— Да — кимна Ембър. — Но баща ми… той ще загази ли?
Да, ако разкажа как те заварих, помисли си Тифани. Жените ще се погрижат. Хората на село имат корави възгледи за възпитание на момчетата, които едва ли не по дефиниция са пакостливи лудетини и трябва да бъдат обуздавани, но да се удря момиче толкова силно? Не бива.
— Кажи ми за твоя младеж — наместо това предложи тя. — Той е шивач, нали?
Ембър светна, а усмивката ѝ можеше да озари целия свят.
— О, да! Дядо му го е научил на много неща, преди да се спомине. Той, моят Уилям, може да направи какво ли не от парче плат. Всички разправят, че трябва да иде да чиракува при някой майстор и сам ще бъде такъв след година-две. — После тя сви рамене. — Но майсторите искат да им се плаща за обучението, а майка му никога няма да успее да събере пари за това. О, но моят Уилям има чудно фини пръсти и помага на майка си в шиенето на корсети и на прекрасни сватбени рокли. Това значи, че работи със сатен и други такива — гордо обясни момичето. — А пък майка му колко я хвалят за изящните шевове! — Ембър засия от косвена гордост. Тифани погледна светналото ѝ лице, по което въпреки целебните умения на келдата все още ясно личаха синини.
Приятелят значи е шивач, каза си тя. За едър здравеняк като господин Низки шивачът едва ли може да се нарече мъж, с нежните му ръце и надомна работа. Пък ако и кърпеше дамски дрехи, е, това си беше даже по-голям позор от онзи, който дъщеря му щеше да навлече на нещастното му малко семейство.
— Какво би искала сега, Ембър? — попита тя.
— Да видя мама — незабавно отвърна момичето.
— Ами ако баща ти е там?
Ембър се обърна към нея.
— Тогава ще видя… моля те, нали няма да му направиш нищо ужасно, да го превърнеш в прасе или нещо такова?
Един ден като прасе може и да му е от полза, помисли си Тифани. Но имаше нещо от келдата в начина, по който Ембър каза „Ще видя“. Искрица светлина в мрачен свят.
Тифани никога не беше виждала портите на замъка затворени, освен нощем. През деня замъкът представляваше някаква смесица от селски съвет, място за извършване на дърводелски и ковашки услуги, кът за детски игри, когато времето беше дъждовно, и място за временно съхранение на събраното сено и пшеница в периодите, когато плевниците не можеха да поемат всичко. Дори в най-големите къщи беше възтясно. Ако искаш малко спокойствие и тишина или кътче за размисъл, или някого, с когото да поговориш, просто отиваш до замъка. Винаги вършеше работа.
Поне напрежението от връщането на новия барон вече се беше поуталожило малко, но когато Тифани влезе, всичко все още кипеше от дейност, макар че хората изглеждаха доста потиснати и не говореха много. Причината за това може би беше дукесата, бъдещата тъща на Роланд, която обикаляше из голямата зала и от време на време сръчкваше хората с бастунче. Тифани отначало не повярва на очите си, но ето че пак го видя — лъскаво черно бастунче със сребърен накрайник, с който тя смушка една прислужница, понесла кош с пране. Чак тогава Тифани забеляза и бъдещата булка — влачеше се на разстояние след майка си, сякаш беше твърде притеснена да се приближи повече до някого, който ръчка хората с бастунче.
Тифани сподави възмущението си, защото ѝ стана любопитно. Отдръпна се няколко крачки назад и се остави да изчезне. Това беше трик, и то трик, в който я биваше. Не че ставаш невидим — просто хората не те забелязват. Вече незабележима, тя се примъкна достатъчно, за да чуе какво си говорят майка и щерка или поне какво майката казва, а щерката слуша.
Дукесата се оплакваше.
— Да го оставят така да се занемари и порути! Ама наистина, трябва му основен ремонт. Не може да се допуска нехайство в такова място! Твърда ръка си трябва, това е! Бог знае какво са си въобразявали, че правят в това семейство!
Тя акцентира речта си с поредното туп по гърба на друга прислужница, която ситнеше, но очевидно недостатъчно бързо, под тежестта на кош, пълен с пране.