![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— За какво тогава е магията?
Тифани поклати глава.
— Магията, както му викаш ти, отнема болката и не смей да си мислиш, че не си иска своята дан! Виждала съм хора да умират и те уверявам, че баща ти си отиде спокойно, с мисли за щастливи дни.
По лицето на Роланд се стичаха сълзи и тя усети неговия гняв, че го виждат така, глупав гняв, сякаш сълзите го правеха да е повече хлапак и по-малко барон.
Чу го как промълви:
— Можеш ли да отнемаш мъка?
— Съжалявам — тихо отвърна тя. — Всички искат това. Но не бих го направила, дори да знаех как. Тази болка е част от теб. Само времето и сълзите могат да я отнемат. Затова са и предназначени.
Тя се изправи и хвана Ембър за ръката. Момичето напрегнато наблюдаваше барона.
— Ще заведа Ембър у дома — заяви Тифани, — а ти май най-добре е да поспиш.
Не последва отговор. Роланд просто седеше, втренчен в книжата, сякаш хипнотизиран от тях. Онази проклета сестра, помисли си Тифани. Можех да се сетя, че ще създаде неприятности. Злото отива там, където е добре дошло. А в случая с госпожица Смрика нищо чудно да има и гръмки приветствия и може би малък духов оркестър. Да, сестрата би поканила Лукавеца на гости. Беше точно от онзи вид хора, които биха го приели и биха му дали власт, злобна власт, ревнива власт, високомерна власт. Но аз знам, че не съм сторила нищо лошо, каза си Тифани. Или пък съм? Мога да преценя единствено сама за себе си, а предполагам, че сам за себе си никой не прави нищо лошо. О, по дяволите! Всеки си прехвърля неволите на вещицата! Но аз не мога да обвинявам Лукавеца за нещата, които излизат от чужди уста. Така ми се ще да имаше някой освен Джийни, с когото да поговоря и който няма да обръща внимание на островърхата шапка. Какво да правя сега? Да, какво да правя сега, госпожице Сболки? Какво ще ме посъветваш, госпожице Сболки, дето тъй те бива да раздаваш съвети на другите хора? Е, бих те посъветвала да поспиш. Снощи почти не спа, — като се има предвид, че госпожа Пруст е шампион по хъркане, а оттогава се случиха страшно много неща. Също така не се сещам и откога не си се хранила като хората, а бих ли могла освен това да посоча, че си говориш сама?
Тя сведе очи към Роланд, който седеше прегърбен в креслото с отсъстващ поглед.
— Казах, че ще заведа Ембър у дома засега.
Роланд сви рамене.
— Е, едва ли мога да ти попреча, нали? — В гласа му се долавяше язвителност. — Ти си вещицата.
Майката на Тифани безропотно приготви легло за Ембър, а Тифани се стовари на своето в другия край на голямата спалня да поспи.
Събуди се в огън. Оранжево-червени пламъци изпълваха цялата стая, но трепкаха кротко като в кухненска печка. Нямаше дим и макар че в стаята беше горещо, всъщност нищо не гореше. Сякаш огънят просто се беше отбил на приятелска визита, а не по работа. Пламъците припукваха.
Омаяна, Тифани поднесе пръст към огъня и едно пламъче кацна на него досущ като пърхаща птичка. Щеше да угасне, но тя все пак подухна, за да му вдъхне живот, и то отново затрепка.
Тифани бавно слезе от обвитото в пламъци легло. Ако това беше сън, той беше много качествен — справяше се отлично с проскърцването и подрънкването, издавани по традиция от древното легло. Ембър лежеше кротко на другия креват под завивка от пламъци. Докато Тифани я гледаше, тя се завъртя, а пламъците последваха движението ѝ.
Да си вещица означава да не скокваш веднага да търчиш с писъци, просто защото леглото ти гори. Все пак това не беше обикновен огън, а огън без жар. Значи е в главата ми, помисли си тя. Огън без жар. Заекът скача в огъня… Някой се опитва да ми каже нещо.
Пламъците тихо изгаснаха. На прозореца се мерна едва доловимо движение. Тя въздъхна. Фигълите никога не се отказваха. Още откакто беше на девет, всяка нощ идваха да бдят над нея. И все още го правеха, затова тя се къпеше в леген зад чаршаф. По всяка вероятност Нак Мак Фигъл не намираха нищо интересно за зяпане у нея, но така се чувстваше по-спокойна.
Заекът скача в огъня… Определено звучеше като послание, което трябва да разгадае, но от кого? Може би от тайнствената вещица, която зърна да я наблюдава? Поличбите бяха много хубаво нещо, но нямаше да е зле хората чат-пат просто да драснат два реда! Не беше добра идея обаче да се пренебрегват подобни подсказки и съвпадения — всичките онези внезапни спомени и дребни приумици. Доста често те се оказват част от собственото ти съзнание, което се мъчи с все сили да ти предаде послание посредством самия теб — такова, каквото си бил твърде зает да забележиш. Навън обаче беше ярко пладне и гатанките можеха да почакат. А други неща — не. Щеше да започне от замъка.