В черно като полунощ [bg]

Сержантът кимна. Не че имаше някаква друга алтернатива.

Когато стражите се отдалечиха, влачейки безчувствения си колега и опитвайки се да изглеждат като стражи, които си тръгват, а не побягват възможно най-бързо, Тифани коленичи край Сите О’Бери и снижи глас:

— Слушай, Сите, знам за тайните проходи.

— Кой смарангесник ти е издрънкал за них?

— Аз съм вещурята на баирчините, Сите — спокойно отвърна Тифани. — Не бива ли да знам за проходите? Вие сте фигъли, а няма фигъл, дето ще спи в дом само с един изход, нали?

Фигълът изглежда малко се поуспокои.

— Тъй на, право думаш.

— В такъв случай мога ли да помоля да отидете да доведете Ембър? Никой няма да докосне могилата.

След известно колебание Сите О’Бери скокна през отвора на могилата и изчезна от поглед. Отне му малко време да се върне — време, което Тифани ползотворно използва, като върна сержанта да ѝ помогне да съберат хвърлените от стражите оръжия. А когато Сите изникна отново от дупката, беше придружен от цяла гвардия фигъли, барабар с келдата. Както и от доста неохотната Ембър, която примига неспокойно на дневната светлина и измърмори:

— Уф, кривунци!

Тифани знаеше, че усмивката ѝ е фалшива, когато се обърна към нея:

— Дойдох да те заведа у дома, Ембър.

Е, поне не съм толкова тъпа да изръся нещо от сорта на „Не е ли чудесно?“, додаде тя на себе си. Ембър я изгледа страховито.

— Нема да ме замъкнеш там — заяви тя — и мож си го завреш там, дека маймунеко си навира клинеца!

Не мога да те виня, помисли си Тифани, но сега минавам за възрастна и се налага да говоря разни възрастни глупости…

— Но ти имаш майка и баща, Ембър. Сигурна съм, че им липсваш.

Направо примига под изпепеляващия поглед на момичето.

— Тъй на, дъртио смарангесник кой че млати, га ме нема!

— Може да отидем заедно и да му помогнем да се промени — предложи Тифани, като направо се презираше, но не можеше да изхвърли от главата си спомена за онези дебели пръсти, подути от кошмарния копривен букет.

Този път Ембър наистина се разсмя.

— Че прощаваш, госпойце, ама Джийни ми рече, дека си умна била.

Какво беше казала Баба Вихронрав веднъж? „Злото начева тогава, когато почнеш да бъркаш хората с неща.“ И сега щеше да стане точно така, ако приемеш, че има нещо, наречено баща, и нещо, наречено майка, както и нещо, наречено дъщеря, и нещо, наречено къща, и си кажеш, че ако ги сложиш всички на едно място, ще получиш нещо, наречено щастливо семейство.

На глас изрече:

— Ембър, искам да дойдеш с мен при барона, за да знае, че си добре. След това можеш да правиш каквото решиш. Давам ти дума.