И се възправи сянка [bg]

С малките сини цветове на билката тя се надяваше да предотврати евентуална бременност, защото по това време тайно се срещаше с мъж от града — женен каруцар, два пъти по-възрастен от нея. Беше се отдалечила доста, бродейки нагоре по хълмовете в търсенето си. Беше прекарала много тихи часове в пълнене на джоба си с билката.

Едва при завръщането си тя забеляза дима, който изпълваше небето отпред като буреносни облаци. Придърпа полите си и забърза по билото на последния хълм, за да зяпне неразбиращо разкрилата се пред очите й гледка.

Градът беше в пламъци. Бе заобиколен от белите точици на войниците, които навлизаха в него.

Виковете на жителите му отекваха, носени от вятъра като птичи крясъци. Кърл помисли за леля си и сестрите си, които бяха там, долу. Помисли си за лицата им, докато войниците и пламъците се приближават към тях. От страх се преви на две и се притесни, че ще й стане лошо.

Скри се в тревата и цял ден чуваше виковете на умиращите жители на града, въпреки че беше запушила ушите си. Понякога срамът от чувството за вина ставаше непоносим и тя се опитваше да се надигне, сякаш се готвеше да отиде да им се притече на помощ. Но всеки път застиваше на мястото си, неспособна да помръдне повече. Плака, докато накрая не й останаха сълзи, и тогава се вцепени и замлъкна.

Войниците си тръгнаха на здрачаване с каруци, натъпкани догоре с плячка. От опустошения град зад тях се вдигаше дим.

Кърл изчака още час, преди да се насили да навлезе сред развалините.

Заслепена от сълзите и давеща се от мъка, тя така и не успя да открие семейството си сред димящата купчина, която някога беше техният дом.