![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Леглой го дръпна за ръкава.
— Ей, тук не държаха ли оня перко — певеца? Марко Как-му-беше-там-името?
Маймуняка беше изтичал напред и отваряше радостно вратите.
На леглото в стая № 1 седеше възрастна жена с орлово лице и скрито под плътни бинтови превръзки тяло.
— Госпожа Консуела Орифлейм — обяви Дог Шварц; сякаш я представяше на прием. — Ниглон, Консуела, Консуела, Ниглон. — Той се изкиска и поклати глава. — Е, Консуела, как ти понася нарастването на болничната ти сметка?
Тя го фиксира с немигващи очи. И двете й ръце бяха ампутирани.
— Франки — произнесе тя.
— О, Боже мили — промърмори Ниглон Леглой.
Маймуняка се изхили и тупна с юмрук вратата на стая № 2.
Там нямаше нито един остър ръб. Навсякъде бяха поставени меки плоскости. Край една от стените ужасно дебела жена висеше в персоналното си поле, на около метър, над земята. В момента дъвчеше енергично солиден къс месо.
Тя погледна объркано посетителите. Приличаше на едногодишно дете, готово да заплаче всеки миг.
Маймуняка й се ухили нахално.
— Как си, Глори, миличка? Ей, Дог — обърна се той към Шварц, който се приближаваше откъм стая № 1. — Как мислиш, това не е ли ръчичката на госпожа Орифлейм?
Дог положи грамадните си ръце на раменете на Леглой, сякаш се боеше приятелят му да не заподскача като отпушен вентил.
— Глория — обясни търпеливо той — е една от жертвите на „Персифракс“. Чувал ли си за „Персифракс“, Леги? Не, разбира се, че не си. Никой не е чувал. Защото, веднага щом видели хората като Глория, „Макинтайър Таралеж“ го изтеглили от пазара, че и от регистъра — от всички аптечни регистри. А нещастниците като Глория скрили тук, където няма да плашат никого. — Той повиши глас като учител, надвикващ детските гласове: — Не е ли тъй, Глори?
Глория пусна месото в просторния си скут и почука по вътрешната страна на нейното силово поле. Ръката й остави червеникави петна във въздуха: кръв или сос барбекю. Тя се изхили и от устата й потече слюнка.
В стая №3, където господин Гълс спеше и сънуваше на светлинни години оттук, сестра Рикс бе дочула шума в коридора. Знаеше кой може да е причината, тъй като в последно време не се радваха на голям брой посетители. Беше права, естествено. Това беше човекът на име Дог. Пред него подприпкваше друг, по-нисък, облечен с толкова мръсни дрехи, че хигиенните й програми веднага преминаха в извънреден режим. Дребният се усмихна и се поклони подигравателно, след това двамата прекрачиха прага. След тях се появи трети, който изглеждаше сякаш е преживял някакво сътресение.
— Леги, това е господин Лерой Гълс — обяви Дог и махна с масивната си лапа към нещастника, настанен в леговището на сложна апаратура. Имаше електроди по кожата на шията и челото му, а някои от жиците изчезваха направо в главата му. — Казано на високоспециализиран медицински език, господин Гълс не е нищо повече от едно растение. Така ли е, сестро? Да. Горкият Лерой, вкарали го за операция и после… тъй и не дошъл на себе си.
Мръсният дребосък стоеше със сключени на гърдите ръце и кимаше важно-важно, представяйки се — за ужас на сестра Рикс — за консултант от друга болница или за преподавател пред група студенти.
— Ясно — изхъмка той. — По-евтино е да го държат тук в някаква форма на съществуване, отколкото да се занимават с всички неприятни формалности след смъртта му. Всичко разбирам…
Той повдигна рамене.
Дог се кривеше като палячо. Той чукна с пръст филтъра на интравенозната система, подръпна единия край на завивката, накрая стисна палеца на господин Гълс и го изви.
— Продължавайте, сестро.
Стая № 4 приличаше на парник. Беше пълна с цветя и озарена от слънчева светлина. Чуваше се жужене на пчели и плискане на невидими фонтани. Сред гладиолите, в кресло от ковано желязо седеше жена на средна възраст с посивели коси и дрипава вълнена жилетка. Лицето й бе разсечено от червеникав белег, а единият й крак беше неестествено извит под подгъва на нощницата й.
— А това е лейтенантът от авиацията Катлийн Бюфорт — обясни Дог Шварц и се почеса по брадата. — Катлийн е една от Последните отмъстители във Войната срещу фраските. Много й харесва да е тук, нали, Кати? Какво ще кажеш за Фраския замък?