Ноктите на Помирителя [bg]

— О, разбира се, Ваше благородие. Веднага ще го направя. Само се опитвах да завържа разговор с вас, за да разбера от какво се нуждаете. Предполагам, че ще е някъде долу. Ако само ме последвате…

Тръгнахме към другото стълбище и аз видях, че в бързината не съм забелязал една малка врата, скрита под самите стълби. Беше боядисана в бяло и почти се сливаше с цвета на каменната стена.

Камерхерът извади масивна халка със закачени на нея ключове и отвори вратата. Триъгълната стая, в която се озовахме, се оказа много по-голяма, отколкото бях предполагал. Отгоре дори имаше нещо като таван, до който се стигаше по разкривена стълба. Лампата беше същата като тези в преддверието, само че още по-слаба.

— Виждаш ли го? — попита камерхерът. — Чакай, мисля, че тук някъде трябва да има свещ. Тази лампа не става за нищо. Лавиците хвърлят големи сенки.

Започнах да оглеждам лавиците, които той спомена. Бяха отрупани с дрехи, тук-там с някой чифт обувки, джобна вилица, кутия с пособия за писане и торбички с билки срещу молци.

— Когато бях малко момче, заедно с моите приятели от кухнята идвахме, за да потършуваме тук. Впоследствие сложих край на това. Поставил съм нова ключалка, но страхувам се, че хубавите неща отдавна са изчезнали.

— А какво е това място? — попитах аз.

— Първоначално е било килер на просителите. Палта, шапки и обувки, нали разбирате. Подобни места винаги се задръстват с вещи на щастливците, които са толкова доволни, че забравят да си ги вземат, когато си тръгнат. А и това крило винаги е принадлежало на отец Инир и предполагам, че някой, който е идвал да погледне тук, си е тръгвал, без да иска повече да го види. — Той замълча и се огледа наоколо. — Бях дал ключовете на войниците, които търсеха Бюзек, за да не трошат вратите, и си помислих, че може да са сложили меча ви тук. Но щом казвате, че го няма, вероятно го държат в стаята на пазачите. Това предполагам, че не е мечът Ви, нали? — Той измъкна от един ъгъл заострен, старинен спадрон.

— О, не.

— Е, страхувам се, че това май е единственият меч тук. Мога да ви кажа как да стигнете до стаята на пазачите. Или мога да събудя някой от прислужниците, който да отиде да ги попита.

Стълбата към тавана се клатеше застрашително, но аз поисках свещта и се изкачих дотам. Макар и да беше малко вероятно войниците да са оставили Терминус Ест точно там, имах нужда да обмисля за минута открилите се възможности.

Изкачих се и чух слаб шум, за който предположих, че е от прибягването на някой гризач. Вдигнах свещта на нивото на пода и видях в ъгъла дребничък човечец, който заедно с Хетор бе коленичил пред мен в знак на смирена молба. Разбира се, това беше Бюзек, но името му не ми говореше нищо, докато не го видях.

— Има ли нещо горе, Ваше благородие?

— Парцали. Плъхове.