![Ноктите на Помирителя [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/0/noktite-na-pomiritelya-bg-download.jpg)
Ноктите на Помирителя [bg]
- Автор: Вулф Джин Родман
- Серия: Книга за новото слънце #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-277-1
- Переводчик: Росен Рашков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ноктите на Помирителя [bg]». Краткое содержание книги:
— Точно така си мислех — каза камерхерът, когато слязох от последното стъпало. — Трябва и аз да поглеждам понякога, но нямам желание да се качвам толкова нависоко, защото и годините ми вече са повече. Ще отидете ли до стаята на пазачите или да събудя някой от прислужниците?
— Ще отида сам.
— Да, така ще е най-добре — кимна камерхерът. — Те могат да не го дадат на прислужник, а могат и да го излъжат, че изобщо не са го взели. Предполагам знаете, че се намирате в Хипогей апотропей — подземието, защитено от злите сили. Ако не искате да бъдете спрян от патрулите, по-добре ще е да не излизате навън. Така че най-добрият план ще да е тръгнете по това стълбище, под което сме, да изкачите три реда стъпала и след това да завиете наляво. Следвайте тази галерия около хиляда стъпки, докато стигнете, където трябва. Вън е доста тъмно, така че внимавайте да не пропуснете мястото. Дръжте си очите отворени за разните му там растения. След това завийте надясно и вървете още двеста стъпки. Там ще видите врата, до която винаги има страж. Благодарих на камерхера и успях да го изпреваря по стълбите, докато той се мъчеше с ключалката. Спотаих се на първата площадка и го оставих да мине покрай мен. Когато се отдалечи достатъчно, се спуснах надолу и отново се озовах в коридора на преддверието.
Изглежда, че моят меч наистина се намираше в някоя от стаите на пазачите, а това означаваше, че трудно щях да си го получа доброволно. Исках преди това да се уверя, че не се намира на някое по-достъпно място. Възможно беше Бюзек, по време на своите скитания наоколо също да го е зърнал и смятах да го попитам още сега.
В същото време бях много загрижен за състоянието на затворниците в преддверието. Дано да бяха открили вратата, през която двамата с Йонас бяхме се измъкнали. Ако толкова хора се пръснеха из крилото, съвсем скоро някой от охраната щеше да ги забележи и да вдигне тревога.
Когато стигнах до вратата на килера под стълбището, допрях ухото си до стената, надявайки се да чуя някакво движение отвътре. Не чух какъвто и да е шум. Извиках Бюзек тихо по име, но не получих отговор. Опитах се да отворя вратата с рамо, но тя не поддаде. Отказах се да натискам, защото се страхувах, че ще вдигна голям шум, ако я изтръгна от пантите. Най-накрая успях да пъхна между резето и касата на вратата парчето стомана, което ми беше дал Водалус, и да отместя езичето.
Бюзек беше изчезнал. След кратък оглед забелязах, че в задната част на килера е изровена дупка, а през нея се виждаше и друга в стената. Той очевидно беше пропълзял в килера само за да пораздвижи схванатите си крайници и после отново бе изчезнал през същия отвор. Чувал съм, че Двореца на Сюзерена е обитаван от бели вълци, които се промъкват тук от близките гори. Бюзек трябва да бе станал тяхна жертва, защото не го видях повече.
Не тръгнах по следите му, а излязох в коридора и прикрепих разбитата врата, доколкото можах. В един миг обърнах внимание на симетрията, която имаше коридорът. Входът на преддверието беше в центъра, закованите врати от двете му страни, а във всеки край по едно стълбище. Ако крилото е собственост на отец Инир (както бе споменал камерхерът), той вероятно го бе избрал заради симетричността, която улесняваше ориентацията. Ако разсъждението ми беше правилно, в другия край на коридора, под стълбището, трябваше да има друг килер.
20
КАРТИНИ
Въпросът беше защо Одайло не беше ме завел там. Не се спрях, за да помисля над това, а с бързи стъпки изминах разстоянието до другия край на коридора. Отговорът се оказа съвсем прост. Тази врата беше разбита твърде отдавна. Не говоря само за ключалката, а за цялата врата, която едва се крепеше на пантите. Лампата също бе изчезнала и вътрешността бе станала владение на паяците.
Бях се обърнал и вече нравех втората си стъпка, когато нещо ме накара да спра. Усещах, че греша, но не разбирах в какво. Върнах се мислено към събитията от предните дни. Йонас и аз бях хвърлени в преддверието в късния следобед. През нощта младите ликуващи бяха дошли с камшиците си. На другата сутрин бяха заловили Хетор, а Бюзек се бе измъкнал от преторианците. Тогава те бяха получили връзката с ключове на камерхера и бяха започнали да го търсят из подземията. Когато преди малко бях говорил с камерхера Одайло и му бях съобщил, че мечът ми е бил отнет от преторианците, той вероятно бе предположил, че съм дошъл през деня, след като Бюзек вече е бил избягал.
На практика нещата не стояха така, което означаваше, че няма как преторианците да бяха оставили меча ми в заключения килер под другото стълбище.
Върнах се обратно при килера с разбитата врата. Светлината, която се процеждаше от коридора, ми бе достатъчни да разбера, че това помещение е било със същото предназначение като онова, в което преди малко бях влязъл с камерхера. Липсваше само някогашното оборудване — лавиците бяха откъртени, явно, за да бъдат използвани за нещо друго, и сега само металните клинове стояха забити в стените. Не можах да видя никакви предмети, но предполагах, че и никой от патрулиращите пазачи нямаше да прояви желание да се рови из праха и мръсотията. Без дори да надзъртам, приклекнах и опипах с ръка мястото около касата на разбитата врата. Секунда по-късно изпитах неописуема радост, когато пръстите ми разпознаха познатата ми любима ръкохватка.