Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:

Ледът хрущи под краката, мечове излизат със съскане от ножниците, дъхът излиза на пара в седем разказа, написани от автори към Националния Клуб за Фентъзи и Хорър! Черен елф влиза в смъртоносните проходи на Ледената планина, опитвайки се отчаяно да избяга от наследството и съдбата си. За да се спаси от обезумял паладин, вампир сключва сделка със същество, което ще се върне след векове да търси отплата. Храбър принц се отправя на поход, но по пътя го чакат смъртоносни капани и опустошителна черна магия. Обикновено момче се опитва да спаси любимата си, ала пробужда забравени заклинания. Студеният януари ще бъде разтърсен от злокобна пратка, пристигнала чак от Древен Египет. Бунт се надига срещу властта на покварен магьосник. А една принцеса ще трябва да спаси родината си от вечен студ…
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193

Перейти на страницу:

— Трябваше да се досетя, че ще стане рано или късно — въздъхна Фарадей. — Аз се оглеждах за армията или за стареца с наметалото. Но не се сетих, че той има и други трикове.

— Какво?

— Моето момче, аз не съм убиец. Все още не. Аз съм бунтовник и патриот.

Гавин изсумтя.

— Срещу кого се бунтувате, лорде? И какво общо има това с мен?

— Не знам доколко си запознат с това, но технически цял Уестланд се води под юрисдикцията на един човек. Магьосник, за да сме по-точни. Много малко хора знаят, че животът им е в неговите ръце. Още по-малко са тези, които знаят на какво е способен и какви са намеренията му. Аз не съм един от тях, но моите намерения са да го спра. Ако е и наполовина толкова мощен, колкото чувам, значи трябва да бъде спрян.

— Това е много интересна история, но отново повтарям: какво общо има това с мен и опита ви за убийство?

— Не аз съм се опитал да те убия. Той знае за мен, Гавин, и се е опитал да те насъска срещу мен, сигурен съм.

— Имаш ли доказателства?

— Не, но цялата тази работа е точно в стила на Галдред.

Последва мълчание, което продължи сякаш цяла вечност.

— Галдред ли каза? — промълви Гавин с леденостуден глас, който разчупи тишината.

— Да — предпазливо отговори Фарадей. — Защо? Чувал ли за него?

— Да, чувал съм за него — процеди Гавин през зъби. — Той е човекът, който уби баща ми.

* * *

Никога не бе познавал майка си. Никога не говореше за нея, нямаше и нейни снимки. Той дори не знаеше дали е жива, или мъртва. Никога не бе и питал. Защото знаеше, че този въпрос щеше да изтрие усмивката от лицето на баща му и то щеше да се набръчка от тъга, когато спомените започнат да се изливат. А последното нещо, което Гавин искаше, бе да го натъжи. Баща му бе неговият единствен роднина, единствен приятел, единствен човек, на когото можеше да разчита. Семейството бе по-важно от всичко в Уестланд. Без него ти остава само шепотът и болката. Без него, животът щеше да загуби всякакъв смисъл.

И един ден дойде Галдред. Гавин бе едва на осем, все още незапознат с перипетиите на живота. Нямаше как да разбере защо баща му и стария магьосник с наметалото се караха и за какво. Той виждаше само изкривените гримаси, треперещи от гняв. Никога не бе виждал баща си такъв. И после магьосникът изстреля сноп пламъци от върха на пръстите си, които запалиха къщата им. Гавин успя да се измъкне. Стоеше мълчалив с часове, гледайки как дома му изгаря и не усещаше нито студа на ветровете, нито топлината на огъня. Баща му вече бе мъртъв и животът сякаш нямаше смисъл.

Прекара първите дни свит на земята, разтърсван от хлипове. От време на време разравяше останките на дома си, за да си запали огън. Последните му оцелели спомени от досегашния му живот се превърнаха в подпалки. Дълго време си игра с мисълта просто да се остави на милостта на зимата и да умре. Но една мисъл се прокрадна в ума му и остана там — той трябваше да отмъсти смъртта на баща си. Старият магьосник трябваше да умре. Нямаше друг вариант. И откакто взе това решение, всеки миг, в който магьосникът все още дишаше, бе болезнен за него.

Заради гласовете. Или по-скоро само единия глас. В началото баща му се появяваше в сънищата му като въплъщение на гнева и омразата, със същото изражение, което имаше и когато се караше с магьосника. Той крещеше за мъст и за това как сина му го е разочаровал. Но после прие друг образ. Образът на човека, който току-що бе попитан за съпругата си. Лице, белязано от тъга и болка. Лице, което Гавин никога не бе виждал, но знаеше как изглежда. Тихият глас, говорещ за разочарование и отмъщение, бе многократно по-страшен от изпълнения му с гняв образ. Тогава Гавин започна да бяга. Да се налива с алкохол в сляпата надежда, че така ще избяга от сънищата. От гласовете.

Но едно нещо не се бе променило. Той все още искаше да убие магьосника.

Галдред щеше да умре.

Той трябваше да умре.

* * *

Само пукането на пламъците нарушаваше тишината.

Фарадей се прокашля тихо. Избягваше да го погледне в очите.

— Трагична история. Много съжалявам за загубата ти.

Гавин се размърда, чувствайки се неудобно в креслото.

— Благодаря — промърмори.

— Преди колко вре…?

— 20 години.

— Аха.

Отново настъпи мълчание, което сякаш бе още по-дълго.

После Фарадей го погледна в очите.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?