На крачка от гроба [bg]

— А само като се сетя, че ти наистина вярваше, че ти има нещо.

— Има ми нещо, не мога да помръдна.

Истина беше. Лежах до него и ръцете и краката ми просто не изпълняваха нито една от командите, които им давах. Очевидно мозъкът ми си бе окачил табелка с надпис „Връщам се след пет минути“.

Той се засмя и се наведе, за да оближе зърното на едната ми гърда, засмуквайки го леко. Мястото бе прекалено чувствително от предишните му милувки и хиляди микроскопични иглички на удоволствие минаха през връхчето. Когато стигнах до ръба на възбудата, той спря и повтори същото и с другото.

Нещо привлече погледа ми, когато погледнах надолу.

— Кървя ли? — попитах изненадана.

Не ми приличаше много на кръв, пък и цикълът ми предстоеше след седмица. И все пак нещо розово и влажно се виждаше по вътрешната страна на бедрата ми.

Той спря за миг, за да погледне.

— Не, сладурче, това е от мен.

— Какво…? О! — Глупав въпрос. И преди ми бе казвал, че вампирите плачат с розови сълзи. Явно и останалите телесни течности бяха подобни.

— Пусни ме. Ще отида да се измия.

— Не ми пречи. — Той прошепна думите срещу кожата ми. — Все пак е от мен. Аз ще те изчистя.

— Няма ли да се претърколиш на една страна и да заспиш?

Обикновено не се ли случваше точно това? Освен ако той наистина, ама наистина обичаше да се гушка след секс, защото в противен случай нещата определено ставаха сериозни, тъй като ръката му се придвижваше надолу, търсейки дълбините ми.

Той се спря за миг, засмя се и вдигна глава от гърдите ми.

— Котенце — усмихна се той, — хич не ми се спи. — Погледът в очите му накара тялото ми да потръпне. — Нямаш представа колко пъти съм си те представял така. По време на тренировките, на боевете ни, през нощите, в които е трябвало да те гледам издокарана и как другите мъже те свалят… — Боунс спря да говори и ме целуна толкова дълбоко, че почти забравих за какво говорехме. — И винаги да виждам как ме гледаш със страх в очите, когато те докосвам. Не, не ми се спи. Не и докато не вкуся всеки сантиметър от кожата ти и не те накарам да крещиш отново и отново.

Той отново склони глава върху зърната ми, смучейки и докосвайки ги със зъбите си. Начинът, по който кучешките му зъби дразнеха връхчетата им, бе плашещо еротичен.

— Някой ден ще намеря бившия ти приятел и ще го убия — измърмори той толкова тихо, че едва го чух.

— Какво? — Нима наистина го бе казал?