В капана на времето [bg]

Самият той се беше привел над огъня и връщаше с ръжена избягали въгленчета в пламъците. Щом ме чу, се изправи и се обърна да ме поздрави с любезна усмивка.

— Приятно ми е — отвърнах вежливо на темето му. Бях толкова впечатлена от бърлогата му, че никак не се изненадах от квакането в отговор.

Защото мастър Раймон изключително много приличаше на огромна общителна жаба. Малко над метър и двайсет, с широки гърди и криви крака, той имаше дебелата провиснала кожа на блатен обитател и леко изпъкнали, но дружелюбни черни очи. Ако не се брои незначителният факт, че не беше зелен, липсваха му само брадавиците.

— Мадона! — възкликна той. — С какво ще имам щастието да ви услужа? — Нямаше нито един зъб и това засилваше жабешкия му вид. Зяпах го смаяна.

— Мадона? — попита той след малко.

Съвзех се бързо, щом установих колко грубо е да се втренчвам така, изчервих се и казах, без да се замисля:

— Чудех се дали някога ви е целувало красиво младо момиче.

Изчервих се още повече, а той избухна в смях и отвърна ухилен до уши:

— Много пъти, мадона. Но, уви, не помага. Както виждате.

Вече и двамата се смеехме неудържимо, което привлече вниманието на момичето от магазина и то надникна притеснено над преградата. Мастър Раймон ѝ помаха да си отива и се заклатушка към прозореца да проветри, като кашляше и се държеше за гърдите.

— О, така е по-добре! — рече той и вдиша дълбоко студения пролетен въздух, който нахлу в стаята. Обърна се към мен и приглади назад дългата сребриста коса, която стигаше до раменете му. — Е, мадона. Тъй като вече сме приятели, вероятно бихте изчакали малко, докато се погрижа за нещо?

Все още изчервена, аз веднага се съгласих. Той тръгна към огнището, потрепващ от смях, и напълни резервоара на дестилатора. Аз се възползвах от тази възможност да се успокоя и тръгнах из стаята, за да разгледам странния асортимент от уреди и приспособления.

От тавана висеше доста едричък крокодил, вероятно препариран. Взирах се в жълтите люспи по корема му, твърди и лъскави като пресован восък.

— Истински е, нали? — попитах, докато се настанявах до очуканата дъбова маса.

Мастър Раймон погледна усмихнат нагоре.

— Моят крокодил ли? Разбира се, мадона. Вдъхва увереност на клиентите. — Кимна към лавицата, която минаваше по стената на нивото на очите. По нея имаше бели порцеланови бурканчета, украсени със златни криволици, рисувани цветя и зверове, и етикет, надписан със завъртени черни букви. Три от най-близките бурканчетата бяха надписани на латински, който преведох с известни усилия — крокодилска кръв, черен дроб и жлъчка от същия звяр, вероятно онзи, който се полюшваше зловещо над главата ми от течението в магазина.

Взех едно бурканче, махнах тапата и подуших.

— Синап — казах със сбърчен нос — и мащерка. И орехово масло, струва ми се, но с какво сте го направили такова гадно? — Наклоних бурканчето и критично огледах черната каша вътре.