Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зовът на барабана [bg]
Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зовът на барабана [bg]

Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:

Незабравими персонажи… Подходящо вплетени в историческата епоха. Прочетох я на един дъх. The Cincinnati Post
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 451
Перейти на страницу:

— А после какво, чичо Джейми?

Джейми го погледна и изкриви леко уста.

— Ами сигурно не е искал да ви разказва много за войни и сражения, за да не ви щукне да станете войници. Той и майка ви искат нещо по-добро за вас, нали?

Помислих си, че големият Иън е постъпил мъдро; по физиономията на момчето личеше, че според него едва ли има нещо по-вълнуващо от войната и сраженията.

— Сигурно мама го е накарала — каза Иън с възмущение. — Ако я оставя, тя ще ме увие във вълна и ще ме върже за престилката си.

Джейми се ухили.

— О, така си е, нали? А мислиш ли, че ще те увие във вълна и ще те задуши от целувки, ако в тоя миг се озовеш у дома?

Иън изостави възмутената поза.

— Ами не — призна той. — Мисля, че ще ме напердаши яко.

Джейми се засмя.

— Значи познаваш жените, Иън, макар и не толкова добре, колкото си мислиш.

Иън погледна скептично към мен и после към чичо си.

— А ти сигурно знаеш всичко за тях, а, чичо?

Вдигнах вежда, приканвайки го да отговори на това, но Джейми само се засмя.

— Мъдър е онзи, който знае докъде се простира знанието му, Иън. — Наведе се и ме целуна по мокрото чело, после се обърна отново към племенника си и добави: — Макар че ми се иска твоето знание да се простираше малко по-далечко.

Иън сви рамене, изглеждаше отегчен.

— И без това няма да ставам джентълмен — каза той. — Все пак Младия Джейми и Майкъл не знаят гръцки; а се справят много добре!

Джейми потърка носа си, гледаше замислено племенника си.

— Младия Джейми има Лалиброх. А Майкъл се справя добре при Джаред в Париж. Те ще се устроят. Постарахме се да направим всичко за тях, но нямаше достатъчно пари, за да пътуват или да учат, когато станаха юноши. Те нямаха избор, нали?

Той се отблъсна от перилата и се изправи.

— Но твоите родители не искат това за теб, Иън, ако могат да ти осигурят нещо по-добро. Те искат да бъдеш учен и влиятелен човек; duine uasal. — Бях чувала този келтски израз и преди, означаваше „достоен човек“. Така наричаха господарите и мъжете, които имаха имоти и следовници и по ранг бяха веднага след вождовете на планинските кланове.

Такъв бе и Джейми преди Въстанието. Но вече не.

— А ти направил ли си това, което родителите ти са искали за теб, чичо Джейми? — Иън го гледаше дръзко, само лекото потрепване на едното му око издаваше, че знае, че пристъпва на опасна територия. Джейми наистина бе отгледан за duine uasal; Лалиброх му се полагаше по право. Само за да спаси собствеността от конфискация от Короната, той я беше прехвърлил законно на Младия Джейми.

Сега се вгледа в Иън за миг, после потърка с кокалчета горната си устна и отговори:

— Видя ли, казах ти, че си умно момче? — отвърна сухо. — Но след като попита… бях отгледан за две неща, Иън. Да се грижа за земята и хората си и да се грижа за семейството си. Сторих го тъй както можах — и ще продължа да правя всичко по силите си.

Младия Иън имаше приличието да се засрами.

— Е, да, не исках да кажа… — промърмори той, забил поглед в краката си.

— Не се срамувай, момче — прекъсна го Джейми, като го тупна по рамото. Усмихна му се лукаво. — Но ще трябва да постигнеш нещо заради майка си, дори това да убие и двама ни. А и ми се струва, че е мой ред да хвана кола.

Той погледна напред, към лъсналите като мед, мускулести рамене на Троклъс. Джейми развърза бричовете си — за разлика от другите мъже, той не сваляше ризата си, когато хващаше кола, а събуваше панталоните си, за да му е хладно, и връзваше ризата между бедрата си в стила на планинците — и кимна на Иън.

— Помисли си за това, момче. Може и да си най-малкият син, но животът ти не бива да отива напразно.

Той ми се усмихна със спираща сърцето ведрост и ми подаде панталоните си. После, като още държеше ръката ми, се изправи, сложи я над сърцето си и изрецитира:

Уви, уви, залюбих аз мома, кат кедър висока, стройна върба. Като теменуга ухае тя в инфинитив, че женският род е много красив.

Кимна любезно на Иън, който бе започнал да се кикоти, и вдигна ръката ми към устните си. Сините му очи бяха присвити дяволито.

Ще мога ли да имам таз прекрасна нимфа? Флейта е гласът ѝ, нежен като дулцис; Окулусите ярки, манусите бели и мека е, щом такто аз гърдите цели. О, как е бела моята пуела, целувка ще положа в секула секулорум; И ако ми потръгне, ще бъде моя уксор, О, диес бенедикторум.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 451
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)