Наследството на Карл Велики [bg]

За разлика от нея Кристел не проявяваше интерес нито към бизнеса, нито към семейството и децата. Уилкърсън я беше виждал само веднъж, на някакво благотворително парти. Стори му се скромна и непретенциозна, отдадена на науката подобно на баща си и дядо си. С ярко изявени предпочитания към загадките на света и безкрайните дълбини на митовете и легендите. И двете дисертации, които беше защитила, бяха на тема скритите връзки между митичните древни цивилизации (най-вече Атлантида, установи Уилкърсън, след като си направи труда да ги прочете) и нововъзникващите култури. Пълни глупости, разбира се. Но всички мъже в рода Оберхойзер бяха проявявали интерес към подобни неща, а Кристел явно бе наследила тяхното любопитство. Тя вече съвсем не беше млада и Уилкърсън неволно се запита какво ще стане след смъртта на Изабел Оберхойзер. Империята ще бъде наследена от две жени, които не се понасят. Наследник няма. Любопитен сценарий, предлагащ безкрайни възможности.

Намираше се навън, на студа, недалеч от хотела — величествена сграда, достойна за кралски особи. Снощи Доротея се беше обадила от колата на дежурния портиер, който веднага им бе осигурил луксозен апартамент.

Обленият от слънцето Мариенплац беше пълен с туристи. Над площада тегнеше някаква странна тишина, нарушавана единствено от приглушени гласове и меки стъпки. Наблизо беше градският пазар, заобиколен от магазини и кафенета. Зад тях се издигаха кралският дворец и църквата. На самия площад доминираше местното кметство, масивна сграда с потъмняла от времето фасада. Уилкърсън умишлено заобиколи района на музеите и се насочи към близката пекарна, пред която цареше оживление. Беше гладен и с удоволствие щеше да хапне някоя и друга кифличка с шоколад.

По площада имаше павилиони, украсени с елхови клонки. Част от коледния базар, който продължаваше надолу по главната улица на стария град. Беше чувал, че по празниците тук се стичат милиони туристи, но се съмняваше, че двамата с Доротея ще вземат участие в тях. Тя изпълняваше мисия. Той също. Което го накара да се замисли за работата. Трябваше да се свърже с Берлин и да съгласува присъствието си тук със своите преки началници. Извади мобилния си телефон и набра един номер.

— Капитан Уилкърсън — каза адютантът му, след като го позна по гласа. — Наредено ми е да ви свържа с командир Бишъп в момента, в който се обадите.

Нещо щракна и още преди да реагира, в мембраната се появи гласът на прекия му шеф:

— Капитане, къде се намирате, ако смея да попитам?

Радарът му моментално се задейства. Брайън Бишъп го наричаше „капитан“ само в присъствието на други хора.

— Какъв е проблемът? — попита той.

— Този разговор се записва, сър. Вие сте освободен от служба и сте обявен за риск за сигурността трета степен. Имаме заповед да ви открием и арестуваме.

Уилкърсън с мъка се овладя.

— Кой е издал заповедта?