Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Моля те. Стига толкова приказки. Отпрати слугите — прошепна тя.
На сутринта Клеарх извървя трите мили от лагера до павилиона и завари Кир и Епиакса да закусват на открито под изгряващото слънце. Денят беше прохладен и по тревата имаше роса, макар че тя щеше да се изпари скоро.
— Надявам се, че ще се присъединиш към нас — каза Кир.
Клеарх се поклони на двамата и поздрави любезно царицата, докато сядаше. Поднесоха му резени пъпеш, смокини и сирене. В тази компания Клеарх определено нямаше намерение да споменава за липсата на пари или за онова, което подозираше, че се случва между Кир и Епиакса. Просто се хранеше мълчаливо и наблюдаваше как двамата се гледат един друг.
— Кир, ако ме отведеш у дома, ще наредя да ти пратят колесницата и каруците по-късно сутринта — каза Епиакса. — Както… се разбрахме.
Той докосна ръката й, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Епиакса се изчерви заради присъствието на спартанеца, макар че Клеарх точно в този момент беше намерил чинията си за особено интересна.
Кир се изправи и й протегна ръка. Очите му бяха потъмнели от всички разговори през изминалата нощ, които Клеарх не беше чул.
— Ела, любов моя. Ще те върна при съпруга ти и синовете ти.
Очите й блестяха, докато се изправяше, може би от сълзи.
Клеарх ги гледаше как се отдалечават и дъвчеше замислено парче пъпеш. Надяваше се чутото да означава, че царицата ще осигури парите, които им бяха нужни. Харесваше Кир, но един водач трябва да плаща на наемниците си — или да се оправя без тях. Един-два месеца без заплащане бяха допустими, но след това всички договорки отпадаха и наемниците щяха да дезертират. Гърците знаеха цената си, а персите бяха свикнали да им се плаща редовно всеки месец. Кир отговаряше за всички тях. Клеарх се запита какво ли е трябвало да направи, за да си осигури парите, макар че Кир изглеждаше доста доволен. И определено по-спокоен и отпуснат от всеки друг път, откакто спартанецът го познаваше. Интересно беше да се замисли за двете метреси, които Кир беше взел със себе си и в похода на изток. Едната много приличаше на царицата на Киликия.
Клеарх си помисли за собствената си жена и синове. Бракът му не беше по любов, поне отначало, макар че изпитваше силна привързаност към своята Каландра. Всеки спартанец трябваше задължително да създаде деца, преди да поеме по пътя на наемника. Това беше напълно разумно, като се имаха предвид рисковете на войната. Въздъхна. Беше познавал любовта един-два пъти през годините си като наемник. Сега тя не му изглеждаше толкова важна, колкото навремето. Въпреки това си спомни чувството и завидя на младата двойка, макар че в очите им блестеше мъка от загубата.
Кир се върна с шест каруци и колесничаря, който беше дошъл предишния ден. Клеарх, Проксен и Оронт се втурнаха да надникнат в сандъците, заровиха ръце в златните и сребърните монети и се разсмяха от облекчение. Парите определено бяха достатъчно. Оронт може и да не знаеше крайната им цел, но не беше глупак. Разбираше много добре, че се е объркало нещо много важно, щом лихварите бяха отказали да отпуснат заем на Кир. Парите означаваха военно дело — време да се използва огромната войска, събрана от Кир.
За Клеарх и Проксен монетите бяха възможност да издигнат Кир на престола. Голяма част от тях щяха да бъдат предадени на банкери в персийските градове по Царския път. Срещу разписките, пратени на запад с куриер, гърците можеха да изтеглят пари на границата на империята. Тези пари щяха да поддържат Спарта стабилна и силна, да позволят на атиняните да строят кораби, да пишат пиеси и да спорят в техния Съвет. Каквато и да беше благородната кауза, за нея винаги се плащаше със злато и сребро.
Когато след два дни огромната колона потегли, Кир изглеждаше умърлушен. Отдалечаваха се от границите на Киликия. Кир часове наред просто гледаше как маршируващите редици минават покрай него, сякаш човешкият поток не можеше да го повлече със себе си. Войниците минаваха пред него с изправени рамене, горди с външния си вид — той всъщност не ги гледаше, погледът му беше зареян някъде в далечината. Мислеше за обятията на жената, която му беше дала само една нощ. Това не беше достатъчно. Ако го беше помолила, Кир щеше да поведе войската си, за да я спаси. Щеше да обеси мъжа й на собствените му крепостни стени и да продължи, без да поглежда назад. Тя обаче не беше поискала това от него. Сигурно обичаше синовете си, а може би и мъжа, с когото се беше обвързала. Сърцето на една жена е сложно нещо, помисли си той. Тя му беше подарила една нощ, но Кир нямаше чувството, че това е краят.