Синовете на Спарта [bg]

На сутринта Клеарх извървя трите мили от лагера до павилиона и завари Кир и Епиакса да закусват на открито под изгряващото слънце. Денят беше прохладен и по тревата имаше роса, макар че тя щеше да се изпари скоро.

— Надявам се, че ще се присъединиш към нас — каза Кир.

Клеарх се поклони на двамата и поздрави любезно царицата, докато сядаше. Поднесоха му резени пъпеш, смокини и сирене. В тази компания Клеарх определено нямаше намерение да споменава за липсата на пари или за онова, което подозираше, че се случва между Кир и Епиакса. Просто се хранеше мълчаливо и наблюдаваше как двамата се гледат един друг.

— Кир, ако ме отведеш у дома, ще наредя да ти пратят колесницата и каруците по-късно сутринта — каза Епиакса. — Както… се разбрахме.

Той докосна ръката й, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Епиакса се изчерви заради присъствието на спартанеца, макар че Клеарх точно в този момент беше намерил чинията си за особено интересна.

Кир се изправи и й протегна ръка. Очите му бяха потъмнели от всички разговори през изминалата нощ, които Клеарх не беше чул.

— Ела, любов моя. Ще те върна при съпруга ти и синовете ти.

Очите й блестяха, докато се изправяше, може би от сълзи.

Клеарх ги гледаше как се отдалечават и дъвчеше замислено парче пъпеш. Надяваше се чутото да означава, че царицата ще осигури парите, които им бяха нужни. Харесваше Кир, но един водач трябва да плаща на наемниците си — или да се оправя без тях. Един-два месеца без заплащане бяха допустими, но след това всички договорки отпадаха и наемниците щяха да дезертират. Гърците знаеха цената си, а персите бяха свикнали да им се плаща редовно всеки месец. Кир отговаряше за всички тях. Клеарх се запита какво ли е трябвало да направи, за да си осигури парите, макар че Кир изглеждаше доста доволен. И определено по-спокоен и отпуснат от всеки друг път, откакто спартанецът го познаваше. Интересно беше да се замисли за двете метреси, които Кир беше взел със себе си и в похода на изток. Едната много приличаше на царицата на Киликия.