![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Искам го. Просто името и правото да събера и обуча нови войници. Нищо друго не искам повече от това.
Сервилия го погледна внимателно, право в очите.
— Сигурен ли си?
— Крас, Цина и Помпей могат ли да го направят?
Сервилия се усмихна, още учудена как този младеж може да преминава така лесно от гняв и развеселеност до върховна гордост. Не можеше да му откаже нищо.
— За това ще са необходими всички услуги, които мога да им окажа, но те ми го дължат. Заради собствения ми син няма да ми откажат да възстановят легиона на Първородните.
Брут я прегърна и тя със смях му върна прегръдката, увлечена в порива на щастието му.
— Трябва да събереш ужасно много пари, ако искаш да възкресиш легиона — каза тя, когато той я пусна. — Ще те представя на Крас. Не познавам по-богат, всъщност не мисля, че има някой по-богат от него. Но той не е глупак. Трябва да го убедиш, че златото му ще има възвръщаемост.
— Ще си помисля — каза Брут и погледна към зданието на сената зад тях.
Юлий помнеше какво беше станало с „Акципитер“ и за стотен път се ядосваше от голямата тежест и бавната скорост на римските галери. Когато зората избухна с внезапния блясък на тропика, хората му извикаха от страх, защото видяха недалече от кораба квадратно римско платно. Юлий го гледа почти до пладне, докато не се увери, че разстоянието си остава същото. После намръщено заповяда да изхвърлят товара през борда.
Поне на капитана не му се наложи да стане свидетел на това, защото още седеше вързан на стола в каютата си. Юлий знаеше, че ще изпадне в бяс, когато разбере, затова се налагаше да го обезщетят с част от златото на Целз… ако успееха да си го върнат. Наистина нямаше избор и когато неговите хора изкараха екипажа да им помага да хвърлят ценните стоки в морето, и на него му дожаля. Редките видове дърво заподскачаха върху вълните, но кожите и топовете плат потънаха бързо. Последни изхвърлиха огромните жълти слонски бивни. Юлий знаеше, че са ценни, и искаше да ги задържи, но се налагаше да ги изхвърли и неохотно даде знак да ги пуснат в морето заедно с всичко останало.
После накара войниците да застанат в готовност и се загледа в платното на хоризонта. Ако галерата наближеше, трябваше да оголи кораба от всичко, което може да бъде свалено от него. Но преследващата ги галера ставаше все по-малка и малка и накрая се изгуби в светлата синя шир.
Юлий огледа хората си. Забеляза, че Гадитик не е с тях — беше останал под палубата, когато той даде сигнал да изхвърлят товара. Намръщи се, но реши да не говори с него, за да не влошава ситуацията. В крайна сметка трябваше да продължат изпълнението на първоначалния план. Той беше единствената им надежда. Щеше да плава с „Вентул“ още няколко седмици край брега и да обучава новобранците в морските дела. Искаше му се да си направи корвус, но трябваше да изглеждат като търговски кораб, за да примамят пиратите да ги атакуват. Чак тогава щеше да разбере дали е успял да превърне селяните в легионери, или дали „Вентул“ няма да потъне като „Акципитер“. Стисна зъби и се помоли на Марс. Не биваше да пропуснат шанса си.
Глава 16
Александрия огледа малката стая. Не беше кой знае какво, но поне беше чиста. Не й се струваше редно да заема място в малкото домакинство на Табик сега, когато украшенията, правени от нея, вече носеха печалба. Знаеше, че старият занаятчия би я оставил да живее и занапред у тях, дори да плаща малък наем, ако тя настои, но в претъпканото му жилище на втория етаж едва имаше място за собственото му семейство.
Не им беше казала, че си търси квартира: възнамеряваше да ги изненада с покана за вечеря, когато намери подходящо жилище. Търсенето й беше отнело почти месец. На хазяите сигурно им се струваше странно, че жена, родена като робиня, би отказала нещо, но заради ниския наем, който можеше да си позволи да плаща, й се предлагаха мръсни и влажни стаи или пък такива, гъмжащи от дребни гадинки, с които тя не държеше да се запознава отблизо.
Би могла да си наеме повече от една стая, дори малка собствена къщичка. Изделията й се продаваха толкова бързо, че едва успяваше да ги изработва, и макар че повечето от печалбата отиваше за купуване на нов и по-хубав метал, оставаха достатъчно пари, които всеки месец да прибавя към спестяванията си. Може би това, че беше родена в робство, я беше научило да цени парите и тя с неохота се разделяше дори с най-дребната бронзова монета, която даваше за храна или покрив над главата си. Плащането на висок наем й изглеждаше върховна глупост. По-добре беше да харчи колкото се може по-малко и един ден да си купи собствена къща и да е наистина самостоятелна.