Кръвта на боговете [bg]

Либурний гледаше града пред себе си, изненадан от огром- ното удоволствие, което изпитва, че се е прибрал у дома. Не беше виждал Рим от години, а ето че сега се връщаше начело на току-що разбунтувал се легион, несъмнено гонен по петите от вбесения консул. След издигането му за легат това не беше точно начинът, по който беше гледал на развитието на карие­рата си. Тази мисъл го накара да се усмихне иронично. И все пак, когато търсеше поводи за съмнение в постъпката си, не откриваше такива. Хората му не знаеха за услугата, която му се дължи, нито дори това, че се е срещал с новия Цезар. Знаеха само за името и осиновяването, белега на фамилията, свързващ Октавиан с човека, койго беше създал легиона им. И това им беше достатъчно.

Когато Либурний разкри пред тях решението си да тръгне на север и да се присъедини кьм бунта на Цезар, войниците бяха твърде предпазливи, за да го приветстват, но си личеше, че са доволни. Либурний поклати глава, развеселен от самия себе си. През всичките си години като трибун изобщо не бе подози­рал каква популярност си е спечелил. Беше изненадващо колко много му харесваше това - а винаги беше смятал, че се намира над желанието да търси одобрението на онези, които командва. Отлично съзнаваше, че няма шансове да бъде лъв в Рим, подоб- но на Марий, Сула или самия Цезар. Беше доволен от ранга си и от това, че хората му му се подчиняват и са дисциплинирани. Убийството на Цезар го бе потресло толкова, колкото и войни­ците, и бе променило начина, по който гледаше на света.

Въздъхна с облекчение, когато видя първия от пратениците да се връща в галон. Марк Антоний едва ли беше далеч зад него. Последното, което Либурний искаше, бе да бъде притис­нат до стените на града, преди да успее да се присъедини към Октавиан. Хората му бяха уморени и е подбити крака, но въ­преки това не бяха спирали цяла нощ бяха поддържали мак- сималното възможно темпо, при това без да оставят хора зад себе си. Независимо дали решението за бунт бе правилно, или не, връщане назад нямаше и те го знаеха.

Екстраординарият беше зачервен и плувнал в пот. Конят му се подхлъзна на мокрите камъни и задните му крака се подгъ­наха, когато войникът дръпна юздите.

- Легионите на Цезар са напуснали града й са тръгнали на север.

- Мътните да го вземат! - изруга изуменият Либурний. - Пре­ди колко време са тръгнали? Какви части са останали в града?

- Не зная. Питах някакъв жрец. Веднага щом научих нови­ната, обърнах и препуснах обратно.