Колелото на Осхайм [bg]

— Съобщение? — Беше кутийка за свитъци от гравиран със сребро абанос, украсен с кралските печати.

— Съобщение — потвърди Гариус. — Ти си маршалът на Вермилиън.

— Заеби тая работа… — беше мой ред да изтърва кутийката, сякаш пареше, — ваше наместничество.

— „Височество“ е правилната форма на обръщение, когато наместникът е от височайше потекло… ако ще сме официални, Джалан.

— Заеби тая работа, ваше височество. — Облегнах се и издишах, после избърсах потта от челото си. — Виж, знам, че намеренията ти са добри. Хубаво е, че искаш да направиш нещо за мен като благодарност за ключа… но наистина, какво знам аз за отбраната на градове? Искам да кажа, това е войнишка работа — сигурно има десетки по-компетентни хора…

— Стотици бих казал. — Каза го прекалено ентусиазирано за моя вкус. — Но откога монархията награждава за индивидуални заслуги? Повишавай вътрешните хора, това е нашата мантра.

Тук беше прав. Продължителното управление на Кендетите се крепеше на внимателно изградената лъжа, че по рождение сме по-добри в тази дейност от всички други кандидати, както и на идеята, че самият Господ Бог иска да я вършим.

— Много мил жест, но наистина бих предпочел да не го правя. — Да съм маршал ми звучеше като нещо, което може да включва много повече работа, отколкото ме интересуваше — тоест никаква. Плановете ми включваха главно вино, жени и песни. Всъщност забравете за песните. — Аз не съм особено подходящ.

Гариус се усмихна с кривата си усмивка и погледна към яркото резенче от външния свят, виждащо се между перденцата.