Плясъкът на крилете му [bg]

— Като говорим за нечестивци, Дийдри — каза Кадбъри, — би ли си отваряла очите за хора, които се държат странно?

Тя излезе мълчаливо.

— Истинска прелест — възкликна Хенри Мъглата.

— Дръж си езика, копеленце дребно — процеди Кадбъри.

— Идваме от кабинета на Кити Заека.

Кейл кимна.

— ИдрисПюк ми каза, че все се оплакваш от лошия си късмет — но трябва да отбележа, че ако ме беше попитал какви са шансовете ти да се измъкнеш жив от разговора си с Кити, бих казал, че са слаби като хомеопатична супа, направена от сянката на гълъб, умрял от глад.

— Не знам какво означава хомеопатична.

— В този случай означава, че не струва колкото изпаренията от кофа пикня.

— Ще се опитам да го запомня. Хубава дума — „хомеопатична“.

— Нямам време за това — каза ИдрисПюк. — Каквото и да са си мислили хората за Кити, са го подценявали. Книгите му със заеми са истински лабиринт с изход във всяка хазна отсам Великата китайска стена. Те не са знаели, че Кити стои зад тях — преброих над двайсет подставени лица. Повечето би трябвало да са достатъчно умни, за да си нямат вземане-даване с човек като Кити. Предполагам, че ги е изнудвал. Но при бляскавите финансисти никога не се знае на какво са готови за още повече пари.

— Не се оплаквам от лошия си късмет — каза Кейл.

— Напротив — възрази ИдрисПюк. — Както и да е — много хора дължат на Кити много пари. Сега, благодарение на теб, наследихме задълженията им.

— Ами ако не искат да плащат? В края на краищата, Кити е мъртъв.

— Да, но както изтъкна Кадбъри, изтръгването на плащания от длъжниците на Кити е в неговата област.

— Какъв е моят дял?

— Мислехме, че е една десета — каза Кадбъри.

— Той убива Кити, а вие получавате девет десети? На мен ми се струва, че трябва да е обратното — отбеляза Хенри Мъглата.

— Ти сигурно знаеш много за управлението на престъпна организация, а, неблагодарно пале? Сигурен съм, че и двамата притежавате дълбоки познания за търговията с опции и срочни сделки в допълнителна гаранция към дълга, а също и какво да правите, когато цяла страна заплашва да престане да си плаща вноските.

— Не — каза Хенри Мъглата.

— Тогава млъквай. — ИдрисПюк се обърна към Кейл. — Наистина ли мислиш, че бих крал от теб, или просто си в лошо настроение?

— Не.

— Значи се разбрахме. Десет процента. Ще бъдеш много богат, ако Кадбъри казва истината, или дори половината истина.

— Сега вече ме засегна — промърмори Кадбъри.

— Познаваш ли онези момчета, които Кити държеше в Мемфис? Довел ли ги е тук?

— Това няма нищо общо с мен.

— Вече има. Искам да ги намериш и да ги пуснеш на свобода. Дай им по петдесет долара.

— Петдесет долара за момче под наем?

Кадбъри виждаше, че Кейл не е в настроение да му противоречат.

— Добре де, ще се погрижа за това, но парите ще дойдат от твоя дял. — Все пак не успя да се сдържи. — Не можеш да направиш нищо за тях. Те просто са свикнали на такъв живот. Ще похарчат парите и ще свършат при Фъстъчено масло или Голодупец. Ще им е по-зле, отколкото им е било при Кити. Или ги остави където са, или се погрижи за тях.