Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

- Значи, искате децата ми да вървят пеша петнайсет километра, за да мръзнат и гладуват в училище! - избухна една жена. - Това ли ни казвате?

- Освен това ви уведомявам, че няма да има извънкласни занятия - продължи бащата на Арън, без да й обръща внимание. - Няма да има класове по някои от предметите. Опитваме се да разделим учителите, доколкото е възможно, поравно между двете училища и смятаме, че ще има достатъчно преподаватели, но не бива да разчитате на определен учител или предмет. Няма да има лабораторни упражнения, нито физкултура. Имаме късмет, че госпожа Ъндърхил, училищната сестра, все още не е напуснала. Тя ще работи на смени в двете училища. Умолява, ако някой ученик не се чувства добре и се оплаква от нещо, да не бъде изпращан на училище. Нямаме възможност да се свържем с родителите, ако се наложи детето да бъде върнато у дома. Освен това се опасяваме, че може да зарази останалите.

- А как ще сме сигурни, че госпожа Ъндърхил ще остане? - извика един от родителите. - Или учителите? Ами ако решат да изчезнат оттук?

- И това може да стане - кимна председателят. -Никой от нас не може да е сигурен какво ще се случи следващия месец или по-следващия. Опитваме се да направим най-доброто, което можем. Според нас дори и ограниченото училище е по-добре, отколкото да няма никакво. Ако мислите, че ще е по-добре децата ви да се обучават у дома, просто идете в едно от двете училища и подайте молба за съответните учебници. -Изчака смело няколко минути, сетне добави: - Някакви други въпроси?

Оказа се, че има доста, но повечето бяха свързани с природния газ. Предполагам, че хората за пръв път научиха, че доставките ще спрат.

Чак като се прибрахме у дома, осъзнах, че използваме природен газ за кухненската печка и бойлера.

Попитах мама за това и тя ми каза, че ще готвим и ще топлим вода на печката с дърва, така че всичко ще е наред. Добави още, че не знае как ще се справят тези, които нямат печки с дърва, но предположи, че ще напуснат града, ще заминат на юг или някъде другаде. Ала тази сутрин чула по радиото, че в Северна Каролина паднала слана, така че не била сигурна, че на друго място ще е по-добре.

Нито един от посевите не се развиваше добре, защото вече почти месец нямаше слънце. Нито пък беше валяло. Всички щяхме да замръзнем и да измрем от глад, където и да живеехме.

Е, не го каза точно така. Всъщност заяви, че ще бъдем добре, защото имаме храна, отопление и сме заедно.

Освен това заръча на мен и Джони да си помислим за училището. Нямала нищо против, ако решим да опитаме. Ако искаме да останем у дома, с Мат щели да ни учат и пак всичко щяло да е наред. Не бивало да се тревожим, ако един от двама ни иска да ходи на училище, а другият предпочита да остане у дома. Трябвало всеки да реши за себе си какво да прави, а тя щяла да приеме решенията ни.

Мисля, че ще опитам да ходя на училище. Ще е доста странно и непривично да съм в училище без Меган, Сами и Дан, както и без повечето от учениците, които познавам. Но ако досега не съм свикнала със странните неща, не зная кога ще стане.