Парижката книжарница

— Какво ти? Ти излъга жена ми и мен! Тук, в моята къща. Дойде при нас преди седем години и ни разказа тази лъжлива история. Ние ти дадохме работа. Повярвахме ти, човече!

— Нека да ти обясня защо…

— Разигра ни малка романтична комедия, за да събудиш съчувствието ни. Отвратително, направо гадно!

— Не му крещете, моля ви — намеси се Жан. — Със сигурност не го е направил, за да ядоса лично вас. Не виждате ли колко му е трудно?

— Ще крещя колкото си искам. А вие, с вашето разбиране… Май и вие не сте съвсем наред с главата. Да обичате мъртва жена!

— Това вече беше прекалено, мосю — обади се Макс.

— По-добре да си отида.

— Не, Кунео, моля те! Ксавер е раздразнен. Очакваме лабораторните резултати за Лупо и…

— Не съм, раздразнен, Зелда, аз съм бесен. Тези хора ме отвращават!

— Добре, тогава и тримата ще си отидем.

Пердю се изправи рязко.

— Така е най-добре — отвърна ядно Ксавер.

Макс също стана.

— Салво?

Най-сетне Кунео вдигна глава. Лицето му бе обляно в сълзи. В погледа му се четеше безгранично отчаяние.

— Много ви благодаря за гостоприемството, мадам Зелда.

Пердю се поклони церемониално.

Тя го дари с отчаяна усмивка.

— Желая ви много щастие с Лупо, мадмоазел Елая. Много, много съжалявам за онова, което се налага да изтърпите. От все сърце ви желая да се почувствате по-добре. А на вас, мосю Ксавер, желая вашата прекрасна съпруга да продължи да ви обича истински и безусловно, както досега. Надявам се един ден да проумеете, че това е нещо много специално. Желая ви всичко хубаво.

Погледът на Ксавер издаде, че с голямо удоволствие би забил юмрук в лицето му. Боса, както си беше, Елая изтича след мъжете и ги придружи през тъмната, мълчалива градина. Само щурците пееха, иначе стъпките им върху влажната трева бяха единственият шум. Елая улови ръката на Макс и тръгна редом с него. Той я прегърна, без да каже дума.

Щом стигнаха до кораба, Кунео рече дрезгаво:

— Много ви благодаря, че ми позволихте да плавам с вас по реката, Джовани Пердито. Сега ще си събера парцалите и ще се махна. С твое съгласие.

— Нямаш причини да се държиш така официално, още по-малко пък да избягаш сам в нощта, Салво — отвърна спокойно Пердю и се покатери по стълбичката. Кунео го последва колебливо.

Свалиха флага на носа и Пердю попита с мека усмивка:

— Какво трябва да означава изразът „тройно нагънат задник“, Салво?

Италианецът се усмихна несигурно.

— Представи си не двойна, а тройна брадичка, обаче на задника.

— По-добре да не си представям нищо — отвърна Пердю и сега вече не издържа. Избухна в луд смях.

— Не приемаш нещата сериозно — оплака се Кунео. — Представи си, че любовта на живота ти се окаже измама. С конски задник, конска челюст, страдаща от ксенофобия.

— Страх от празно пространство? Звучи застрашително.

Усмихнаха се плахо един на друг.

— Обичането и необичането би трябвало да са като кафе или чай. Човек би трябвало да има право сам да вземе решение. Как иначе ще преодолеем загубата на обичаната жена? Или на мъртвата… — зашепна безсилно Кунео.