Само един поглед [bg]

Биатрис Смит имаше гараж за две коли. Светлокафявият й Ленд Роувър беше отдясно. Лявата половина беше празна, но по пода имаше петна от масло и бензин. Ву се досети, че там Мори приживе е паркирал своята кола, и неволно помисли за майката на Фред — сякаш тук също се пазеше неговата страна на леглото. Ву паркира там и отвори багажника на колата. Джак Лосън имаше доста грохнал вид. Ву развърза краката му, за да може да ходи, ръцете му остави вързани в китките. После го вкара в къщата. Джак Лосън падна на два пъти. Явно кръвообращението му още не се бе възстановило. Ву го хвана за яката на ризата и му каза:

— Ще извадя парцала от устата ти.

Джак Лосън кимна. По очите му Ву виждаше, че е съсипан. Той не го бе наранил много — още не, — но когато човек е прекарат известно време в пълна тъмнина насаме с мислите си, това е достатъчно. Силата на живота е в движението, в енергията. След подобно изживяване вече не мислиш за минало, мечти, радости, разочарования. Единственият ти стремеж е да оцелееш, на каквато и да е цена.

Ву махна парцала. Лосън нито взе да се моли, нито зададе въпроси. Този стадий беше преминал. Ву го сложи да седне и върза краката му за стола. После затършува в килера и хладилника. Ядоха мълчаливо. Когато приключиха, Ву изми чиниите и разтреби. Джак Лосън си остана вързан за стола.

Клетъчният телефон иззвъня.

— Да.

— Имаме проблем.

Ву изчака.

— Когато го хвана, снимката беше у него, нали?

— Да.

— И той каза, че няма копия?

— Да.

— Е, бил е в грешка. У жена му има копие и тя го разнася навсякъде.

— Разбирам.

— Ще се погрижиш ли за това?

— Не — отвърна Ву. — Не мога да се върна в онзи район.

— Защо?

Ву не отговори нищо.

— Както и да е. Ще използваме Мартин. Той е информиран за децата й.

Ву пак не отвърна. Идеята не му хареса, но се въздържа да изкаже мнение.

Гласът по телефона каза:

— Ще се погрижим за това — и разговорът приключи.