Само един поглед [bg]

Автор: Кобен Харлан
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 954-529-413-2
Переводчик: Теодор Михайлов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:

Най-новият майстор на големия американски трилър Харлан Коубън ни поднася разтърсващо пътуване в емоционалното влакче на ужасите, задавайки въпроса: докъде бихте стигнали, за да защитите семейството си? Една най-обикновена фотография, и целият свят на заможната средностатистическа съпруга и майка се срива из основи. След като взема от училище двете си деца, Грейс Лосън преглежда току-що прибраните от фотоателието снимки и открива сред тях една, чието място изобщо не е там – тайнствено изображение отпреди 25-30 години, на която се виждат петима мъже, четирима от които Грейс не е в състояние да разпознае. Петото лице обаче й е добре познато – това на нейния съпруг от времето, когато тя още не го познава. Когато същата вечер показва снимката на мъжа си, той излиза от дома им и потегля нанякъде, без да й даде обяснение. Грейс не знае къде той отива, нито защо. И дали изобщо ще се върне. Тя не си дава сметка и колко опасно ще се окаже за семейството й неговото издирване. Защото от миналото на нейния мъж и от тайнствената снимка се интересуват и други хора, някои от тях опасни убийци, които не се спират пред нищо. Изпълнената с болезнени съмнения Грейс трябва да надникне в мрачните кътчета на собственото си трагично минало, да научи истината, да открие съпруга си и да спаси семейството си.
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”

Перейти на страницу:

— Да, наистина много време изтече — промълви тя сега.

— Обичаше ли го?

— Не е твоя работа.

— Ти разби живота му.

— Наистина ли мислиш, че мога да упражня чак такова влияние върху мъж? — тя се позавъртя на стола си. — Какво мога да направя за теб, капитан Пърлмътър?

— Имаш служител на име Роки Конуел.

Тя не отвърна нищо.

— Знам, че работи нелегално за теб, но това не ме интересува.

Индира продължаваше да мълчи. Тогава той шляпна на бюрото й полароидна снимка с трупа на Конуел. Тя го погледна и само възкликна:

— Господи боже!

Пърлмътър изчака, но тя не каза нищо повече.

— Жена му твърди, че е работел за теб.

Тя кимна.

— Какво правеше?

— Нощни обиколки.

— И каква беше по-точно дейността му по време на тези нощни обиколки?

— Най-вече възвръщане на дължими пари или собственост. От време на време издирваше свидетели.

— Какво друго?

Тя мълчеше.

— В колата му имаше някои неща — продължи Пърлмътър. — Намерихме камера с телеобектив за далечни разстояния, както и бинокъл.

— Е, и?

— Не значи ли това, че се е занимавал с наблюдение и проследяване?

Тя го погледна с насълзени очи:

— Мислиш, че е бил убит по време на работа?

— Това е логичният извод, но не мога да бъда сигурен, докато не ми кажеш какво точно е правил.

Индира зарея поглед и се размърда на стола си.

— Той изпълняваше ли някаква задача по-миналата нощ?

— Да.

— И каква беше тази задача?

— Не мога да ти кажа.

— Защо?

— Имам клиенти. Те имат права. Знаеш правилата, Стю.

— Ти не си адвокат.

— Не, но може би работя за такъв.

— Искаш да кажеш, че този случай е бил свързан с адвокатска поръчка?

— Нищо не съм казала.

— Не би ли искала пак да погледнеш фотографията?

Тя се подсмихна.

— Мислиш, че това ще ми развърже езика? — но все пак отново погледна снимката и отбеляза: — Не виждам никаква кръв.

— Защото нямаше кръв.

— Не е ли застрелян?

— Не. Нито е намушкан с нож.

— Как е убит тогава? — попита Индира с объркан вид.

— Още не знам. От аутопсията ще се разбере. Но засега имам едно предположение. Искаш ли да го чуеш?

Тя не искаше. Но кимна.

— Умрял е от задушаване.

— Тоест е бил удушен?

— Съмнително е. Няма следи по шията.

Тя се навъси:

— Роки беше едър и силен като бивол. Трябва да е било отрова или нещо такова.

— Не мисля. Патологът каза, че има значително увреждане на ларинкса. Казано по друг начин, дихателната му тръба е размазана.

— Тоест все пак е бил удушен?

— Не знаем.

— Беше твърде силен, за да го допусне — пак подчерта тя.

— Кого следеше? — попита Пърлмътър.

— Трябва да звънна по телефона. Би ли почакал в приемната.

Не се наложи да чака дълго. След малко Индира излезе и каза с категоричен тон:

— Съжалявам, но не мога да ти кажа.

— Нареждане на адвоката?

— Не мога да ти кажа.

— Ще се върна със съдебно разпореждане.

— Късмет — пожела му тя и си влезе.

Пърлмътър си помисли, че може би дори бе искрена.

Глава 27.

Грейс и Скот Дънкан отидоха във „Фотомат“.

Сърцето на Грейс подскочи, когато при влизането им в студиото се оказа, че Бялото мъхче го няма. Налице беше заместник-управителят Брус. Скот Дънкан му показа значката си и го попита къде е Джош.

— Отиде да обядва — отвърна Брус.

— Да знаете къде?

— Обикновено ходи в „Тако Бел“. През една пресечка оттук.

Грейс знаеше къде е заведението и се втурна натам, следвана от Скот Дънкан. Още щом влязоха вътре, посрещнати от убийствена воня на свинска мас, тя забеляза Джош. Той също я видя и опули изненадано очи. Скот Дънкан я попита:

— Това ли е момчето?

Грейс кимна.

Джош седеше сам с наведена глава и паднала напред коса. Лицето му — очевидно не сменяше израза — беше навъсено. Той забиваше зъби в такото си с такава ярост, сякаш то не зачиташе любимата му гръндж група. Слушалките си бяха по местата, част от жицата им беше паднала в мексиканската храна. Без да смята себе си за старомодна, Грейс бе убедена, че по цял ден да се вкарва такъв вид музика директно в мозъка не може да е здравословно.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?