Само един поглед [bg]

Сега вече Грейс се изпълни със страстното желание да я хване за натруфените букли и да й отскубне скалпа и самодоволната назидателна физиономия. Но някъде в себе си все пак проумя, че жената говори истината, което я накара да каже вече по-спокойно:

— Просто искам да ги видя.

— Разбирам. Какво ще кажете да им хвърлим по едно око през стъклата на вратите на класните стаи? Става ли, госпожо Лосън?

Грейс кимна.

— Добре, да тръгваме тогава.

Госпожа Стайнър хвърли многозначителен поглед на портиерката госпожа Динсмонт, която едвам се въздържаше да не се опули.

Коридорите пламтяха в експлозии от цветове. Такива образци на наивистичното изобразително изкуство на децата винаги късаха сърцето на Грейс — отлитаща безвъзвратна невинност.

Стигнаха първо до класната стая на Макс. Грейс залепи лице на стъклото и веднага видя сина си. Седнал на пода с кръстосани крака, както и другите ученици, той слушаше онова, което учителката госпожица Лайънс им четеше от една книга. Тя седеше на стол и държеше книгата с илюстрации така, че децата да я виждат.

Довод на ли сте? — попита директорката Стайнър.

Грейс кимна. Продължиха нататък по коридора. Грейс видя стая № 17.

Госпожа Лам, стая 17…

Тръпки я полазиха и тя направи усилие да не бърза. Директорката Стайнър със сигурност беше забелязала куцането. Болката не отминаваше с времето. Тя надникна през стъклото. Само дето не се разрева. Дъщеря й си седеше на мястото с наведена глава и потънала в размисъл, дъвчеше гумичката на молива си. Защо ли, запита се Грейс, наблюдаваме с такава болезнена нежност децата си, когато те не знаят, че сме наблизо?

Оттук нататък какво? Дишай дълбоко. Спокойно. Децата са добре. Това е най-важното. Бъди разумна.

Най-добре ще е да се обади в полицията.

Зад нея директорката Стайнър се покашля. Грейс я погледна.

— Може да ви се стори налудничаво, но бих искала да видя и кутията за храна на Емма.

Очакваше реакция на изумление или досада, но не, Силвия Стайнър просто кимна. Не попита защо, досега изобщо не бе попитала за причината за странното й поведение, за което Грейс й бе благодарна.

— Всички кутии за храна са в столовата — обясни госпожа Стайнър. — Всеки клас си има собствен шкаф. Тъй че нека отидем там, за да ви ги покажа.

Редицата от шкафове беше подредена по класове, та бързо намериха надписа „Сюзан Лам, стая 17“ и взеха да оглеждат съдържанието му.

— Как изглежда? — попита директорката.

Грейс тъкмо щеше да отговори, когато видя кутията с Батман върху капака. Тя бавно я вдигна и зърна на дъното й изписано името на Емма.