Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Само един поглед [bg]
Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Само един поглед [bg]

Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:

Най-новият майстор на големия американски трилър Харлан Коубън ни поднася разтърсващо пътуване в емоционалното влакче на ужасите, задавайки въпроса: докъде бихте стигнали, за да защитите семейството си? Една най-обикновена фотография, и целият свят на заможната средностатистическа съпруга и майка се срива из основи. След като взема от училище двете си деца, Грейс Лосън преглежда току-що прибраните от фотоателието снимки и открива сред тях една, чието място изобщо не е там – тайнствено изображение отпреди 25-30 години, на която се виждат петима мъже, четирима от които Грейс не е в състояние да разпознае. Петото лице обаче й е добре познато – това на нейния съпруг от времето, когато тя още не го познава. Когато същата вечер показва снимката на мъжа си, той излиза от дома им и потегля нанякъде, без да й даде обяснение. Грейс не знае къде той отива, нито защо. И дали изобщо ще се върне. Тя не си дава сметка и колко опасно ще се окаже за семейството й неговото издирване. Защото от миналото на нейния мъж и от тайнствената снимка се интересуват и други хора, някои от тях опасни убийци, които не се спират пред нищо. Изпълнената с болезнени съмнения Грейс трябва да надникне в мрачните кътчета на собственото си трагично минало, да научи истината, да открие съпруга си и да спаси семейството си.
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 123
Перейти на страницу:

Джош още повече наведе глава, преструвайки се, че не ги е забелязал. Докато се приближаваха към него. Грейс продължаваше да го гледа. Изглеждаше толкова млад и трогателен в своята самота. Тя си помисли за надеждите и мечтите му и как ли вече е отчаян от житейските разочарования. Помисли и за своя мъничък Макс — как ли би се чувствала, ако го види да кривне по същия път.

Двамата с Дънкан спряха пред масата му. Той отхапа още една хапка и бавно вдигна поглед към тях. Музиката, която се носеше от слушалките му, беше толкова ситна, че Грейс успя да дочуе и текста. Нещо за курви и педали. Скот пое инициативата:

— Позна ли тази госпожа?

Джош вдигна рамене, но все пак намали звука.

— Махни слушалките — каза Скот. — Веднага.

Макар и без да бърза, Джош го направи.

— Попитах те дали познаваш тази госпожа — натърти Скот.

Джош хвърли поглед към Грейс.

— Мисля, че да.

— И откъде я познаваш?

— От работата.

— Работиш във „Фотомат“, нали?

— Да.

— А госпожа Лосън е ваш клиент.

— Нали това казах.

— Спомняш ли си кога за последен път тя идва във фотото?

— Не.

— Помисли си.

Джош сви рамене.

— Дали не е било преди два дни? — продължи Скот.

— Може.

Скот Дънкан му подаде плика от „Фотомат“.

— Ти си проявил тази лента, нали?

— Щом казвате.

— Не, питам те. Погледни плика.

Джош погледна. Грейс мълчеше. Момчето не бе попитало нито кой е Дънкан, нито какво искат от него. Това я учуди.

— Да, аз проявих този филм.

Дънкан извади фотографията със сестра си и я сложи на масата.

— Ти ли сложи тази снимка в плика на госпожа Лосън?

— Не — отвърна Джош.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Грейс беше наясно, че той лъже, и се обади за пръв път:

— Откъде знаеш?

И двамата погледнаха към нея, а Джош произнесе:

— Ъ?

— Как вадиш снимките?

В отговор последва пак въпросителното „ъ?“.

— Слагаш лентата в машината — продължи Грейс, — снимките излизат готови и ти ги пъхаш в плик. Не е ли така?

— Да.

— Нима оглеждаш всяка снимка?

Джош не отвърна нищо. Само се озърна наоколо, сякаш търсеше помощ.

— Нали те видях — добави Грейс. — Четеш си списания, слушаш си музика, изобщо не проверяваш снимките. Тъй че въпросът ми. Джош, е: откъде знаеш какви снимки е имало в моя плик?

Джош погледна умолително Скот Дънкан, не видя подкрепа отникъде и пак обърна очи към Грейс:

— Ами тази снимка е странна. Като че ли е отпреди сто години. А и не е на хартия „Кодак“. Това имах предвид. Никога не бях я виждал преди — по очите му личеше, че лъже. — Това си помислих, като той ме попита дали съм я сложил аз. Вижте какво, не следя какво точно минава през онзи апарат, но така или иначе, никога не съм виждат тази снимка.

— Джош — обади се Скот Дънкан. — Тази снимка е попаднала в тестето със снимки на госпожа Лосън. Имаш ли някаква идея как е станало това?

— Може би тя я е направила.

— Не — отсече Дънкан.

Джош за пореден път вдигна рамене. Трябва да беше много здрав в плещите при това редовно упражнение.

— Я ми кажи — продължи Дънкан — как вадиш снимките.

— Ами както тя каза. Слагам филма в устройството и то си върши работата. Аз само му задавам какъв да е форматът и броят.

— Броят?

— Ами да, по една снимка от всеки негатив или примерно по две, каквато е поръчката.

— И те си излизат вече на тесте?

— Ъхъ.

— И после ги слагаш в плик?

— Да. В плика, в който е било филмчето на клиента. След това ги подреждам по азбучен ред. И това е.

Скот Дънкан се обърна към Грейс. Тя не каза нищо. Той извади значката си.

— Знаеш ли какво означава тази значка, Джош?

— Не.

— Тя означава, че работя във Федералната прокуратура. Тя означава също, че мога да направя живота ти ад, ако ме будалкаш. Разбираш ли?

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)