Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Джош още повече наведе глава, преструвайки се, че не ги е забелязал. Докато се приближаваха към него. Грейс продължаваше да го гледа. Изглеждаше толкова млад и трогателен в своята самота. Тя си помисли за надеждите и мечтите му и как ли вече е отчаян от житейските разочарования. Помисли и за своя мъничък Макс — как ли би се чувствала, ако го види да кривне по същия път.
Двамата с Дънкан спряха пред масата му. Той отхапа още една хапка и бавно вдигна поглед към тях. Музиката, която се носеше от слушалките му, беше толкова ситна, че Грейс успя да дочуе и текста. Нещо за курви и педали. Скот пое инициативата:
— Позна ли тази госпожа?
Джош вдигна рамене, но все пак намали звука.
— Махни слушалките — каза Скот. — Веднага.
Макар и без да бърза, Джош го направи.
— Попитах те дали познаваш тази госпожа — натърти Скот.
Джош хвърли поглед към Грейс.
— Мисля, че да.
— И откъде я познаваш?
— От работата.
— Работиш във „Фотомат“, нали?
— Да.
— А госпожа Лосън е ваш клиент.
— Нали това казах.
— Спомняш ли си кога за последен път тя идва във фотото?
— Не.
— Помисли си.
Джош сви рамене.
— Дали не е било преди два дни? — продължи Скот.
— Може.
Скот Дънкан му подаде плика от „Фотомат“.
— Ти си проявил тази лента, нали?
— Щом казвате.
— Не, питам те. Погледни плика.
Джош погледна. Грейс мълчеше. Момчето не бе попитало нито кой е Дънкан, нито какво искат от него. Това я учуди.
— Да, аз проявих този филм.
Дънкан извади фотографията със сестра си и я сложи на масата.
— Ти ли сложи тази снимка в плика на госпожа Лосън?
— Не — отвърна Джош.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
Грейс беше наясно, че той лъже, и се обади за пръв път:
— Откъде знаеш?
И двамата погледнаха към нея, а Джош произнесе:
— Ъ?
— Как вадиш снимките?
В отговор последва пак въпросителното „ъ?“.
— Слагаш лентата в машината — продължи Грейс, — снимките излизат готови и ти ги пъхаш в плик. Не е ли така?
— Да.
— Нима оглеждаш всяка снимка?
Джош не отвърна нищо. Само се озърна наоколо, сякаш търсеше помощ.
— Нали те видях — добави Грейс. — Четеш си списания, слушаш си музика, изобщо не проверяваш снимките. Тъй че въпросът ми. Джош, е: откъде знаеш какви снимки е имало в моя плик?
Джош погледна умолително Скот Дънкан, не видя подкрепа отникъде и пак обърна очи към Грейс:
— Ами тази снимка е странна. Като че ли е отпреди сто години. А и не е на хартия „Кодак“. Това имах предвид. Никога не бях я виждал преди — по очите му личеше, че лъже. — Това си помислих, като той ме попита дали съм я сложил аз. Вижте какво, не следя какво точно минава през онзи апарат, но така или иначе, никога не съм виждат тази снимка.
— Джош — обади се Скот Дънкан. — Тази снимка е попаднала в тестето със снимки на госпожа Лосън. Имаш ли някаква идея как е станало това?
— Може би тя я е направила.
— Не — отсече Дънкан.
Джош за пореден път вдигна рамене. Трябва да беше много здрав в плещите при това редовно упражнение.
— Я ми кажи — продължи Дънкан — как вадиш снимките.
— Ами както тя каза. Слагам филма в устройството и то си върши работата. Аз само му задавам какъв да е форматът и броят.
— Броят?
— Ами да, по една снимка от всеки негатив или примерно по две, каквато е поръчката.
— И те си излизат вече на тесте?
— Ъхъ.
— И после ги слагаш в плик?
— Да. В плика, в който е било филмчето на клиента. След това ги подреждам по азбучен ред. И това е.
Скот Дънкан се обърна към Грейс. Тя не каза нищо. Той извади значката си.
— Знаеш ли какво означава тази значка, Джош?
— Не.
— Тя означава, че работя във Федералната прокуратура. Тя означава също, че мога да направя живота ти ад, ако ме будалкаш. Разбираш ли?